Вълко Чалъков
Вълко Теодоровичов Чалъкоолу (Големи Вълко, Големи чорбаджи Вълко) е български търговец и дарител от времето на Възраждането.
| Вълко Чалъков | |
| български общественик | |
 Вълко Чалъков изписан като ктитор на храм „Свети Николай“ в Копривщица | |
| Роден |
около 1765 г.
|
|---|---|
| Починал | 1841 г.
Пловдив, Османска империя |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Стоян Чалъков |
Биография
редактиранеПроизхожда от известния копривщенски род Чалъкови. (Прозвището „Големи“ го отличава от братовчед му Вълко Куртович Чалъков – „Малкия чорбаджи Вълко“.) Подобно на бащата и дядото си е джелеп и бегликчия. През 1817 г. посещава Пловдив като представител на копривщенския абаджийски еснаф.[1] Скоро се установява в града за постоянно, добива голяма тежест там и започва да откупува от държавата много от местните данъци.[2] Често пътува до Цариград, където се ползва с влияние пред Високата порта и Вселенската патриаршия.
Даренията на Вълко за храмове и манастири за многочислени. Той е ктитор на църквите „Свети Никола“ (1835), „Света Петка“ (1836), „Свети Димитър“ (1838) и „Света Богородица“ (1845) в Пловдив и дарител на църквата „Света Богородица“ в Копривщица (1834).[3] Настоятел е на Рилския и на Бачковския манастир. Надпис до неговия ктиторски портрет в главната риломанастирска църква го назовава „филипуполски градоначалник“.[4]
Чорбаджи Вълко полага грижи и за гръцката и новобългарската просвета. Отпуска 1100 гроша за изграждане на училище в Браила (1821). Дава средства за построяването на нова училищна сграда в Копривщица (1825).[5] Застъпва се за откриването на училище в Сопот (1838).[6] Настоятел е на пловдивското гръцко училище. През 1836 г. Захарий Зограф го подтиква да устрои в Пловдив „всенародно българско школо“, където да преподава Неофит Рилски. Този замисъл не успява, но отец Неофит бива назначен за учител в Копривщица (1837).[7]
Вълко подпомага отпечатването на няколко гръцки[8] и български книги. В Българския исторически архив е запазена част от неговата преписка.
От трите си брака (с Петра, Рада и вдовицата Елисавета Кесякова) Вълко има трима родни синове, една дъщеря и един доведен син. Погребан е в подновената от него пловдивска църква „Свети Николай“.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Lyberatos, A. „Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv“. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 71.
- ↑ Янева, М. „Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови“. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596 – 605.
- ↑ архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628 – 629.
- ↑ Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 127 – 131.
- ↑ архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628.
- ↑ Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 41
- ↑ Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 37 – 38; Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983, 74 – 80.
- ↑ Τσουκαλάς, Γ. Γραμματική της αρχαίας Ελληνικής γλώσσης. Κωνσταντινούπολις, 1835.
Изследвания
редактиране- Кесяков, Х. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови: потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935.
- Lyberatos, A. Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv“. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 55 – 85.