Вълко Т(е)одоров(ич) Чалъков (Големи Вълко, Големи чорбаджи Вълко) е български търговец и дарител от времето на Възраждането.

Вълко Чалъков
български общественик
Къщата на Вълко Чалъков в Пловдив
Къщата на Вълко Чалъков в Пловдив

Роден
около 1765 г.
Починал
1841 г. (76 г.)
Пловдив, Османска империя
Братя/сестри Стоян Чалъков

Произхожда от известния копривщенски род Чалъкови. (Прозвището „Големи“ го отличава от братовчед му Вълко Куртович Чалъков - „Малкия чорбаджи Вълко“.) Подобно на бащата и дядото си е джелеп и бегликчия. През 1817 г. посещава Пловдив като представител на копривщенския абаджийски еснаф.[1] Скоро се установява в града за постоянно, добива голяма тежест там и започва да откупува от държавата много от местните данъци.[2] Често пътува до Цариград, където се ползва с влияние пред Високата порта и Вселенската патриаршия.

Даренията на Вълко за храмове и манастири за многочислени. Той е ктитор на църквите „Свети Никола“ (1835), „Света Петка“ (1836), „Свети Димитър“ (1838) и „Света Богородица“ (1845) в Пловдив и дарител на църквата „Света Богородица“ в Копривщица (1834).[3] Настоятел е на Рилския и на Бачковския манастир. Надпис до неговия ктиторски портрет в главната риломанастирска църква го назовава „филипуполски градоначалник“.[4]

Чорбаджи Вълко полага грижи и за гръцката и новобългарската просвета. Отпуска 1100 гроша за изграждане на училище в Браила (1821). Дава средства за построяването на нова училищна сграда в Копривщица (1825).[5] Застъпва се за откриването на училище в Сопот (1838).[6] Настоятел е на пловдивското гръцко училище. През 1836 г. Захарий Зограф го подтиква да устрои в Пловдив „всенародно българско школо“, където да преподава Неофит Рилски. Този замисъл не успява, но отец Неофит бива назначен за учител в Копривщица (1837).[7].

Вълко подпомага отпечатването на няколко гръцки[8] и български книги. В Българския исторически архив е запазена част от неговата преписка.

От трите си брака (с Петра, Рада и вдовицата Елисавета Кесякова) Вълко има трима родни синове, една дъщеря и един доведен син. Погребан е в подновената от него пловдивска църква „Свети Николай“.

БележкиРедактиране

  1. Lyberatos, A. „Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv“. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 71.
  2. Янева, М. „Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови“. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596-605.
  3. архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628-629.
  4. Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 127-131.
  5. архим. Евтимий (Сапунджиев), „Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица“ от 1814 до 1843 г.“ – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 628.
  6. Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 41
  7. Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 37-38; Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983, 74-80.
  8. Τσουκαλάς, Γ. Γραμματική της αρχαίας Ελληνικής γλώσσης. Κωνσταντινούπολις, 1835.

ИзследванияРедактиране