Чашка
Чашка (на македонска литературна норма: Чашка) е село в централната част на Северна Македония, административен център на община Чашка.
| Чашка Чашка | |
| — село — | |
 Панорама на Чашка със „Свети Климент Охридски“ | |
  Чашка | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 275 m |
| Население | 1471 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Чашка в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Грохот, на около 15 километра западно от град Велес, по десния бряг на река Тополка.
История редактиране
През XIX век Чашка е чисто българско село във Велешка кааза, Нахия Грохот на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 262 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век християнското жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чашка има 120 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чашка (Čaška) като българско християнско село.[3]
Разрастването на малкото село Чашка започва с изграждането на ЖП линията Велес-Прилеп — Битоля през 30-те години на XX век, но след Втората световна война покрай ЖП гарата и удобните инфраструкурни връзки в Чашка започват да се заселват жители на околните села.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги Христов Чочков от Велес е български кмет на Чашка от 13 август 1941 година до 23 юли 1942 година. След това кметове са Михаил Ст. Шурков от Велес (23 юли 1942 - 28 ноември 1942), Благой К. Менкаджиев от Велес (29 декември 1942 - 22 юли 1943), Владимир Ил. Николчев от Градище (22 юли 1943 - 12 август 1944) и Борис Панов Петров от Велес (12 август 1944 - 9 септември 1944).[4]
Във втората половина XX век Чашка бележи значителен ръст на населението като от 501 жители през 1961 година, то нараства на 1346 през 1994 година, а според преброяването от 2002 година селото има 1471 жители, от които:[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1425 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 44 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
В селото работят основно училище, поща, амбулантна, ветеринарна служба. Има и паметник, посветен на т.нар. Народоосвободителна борба.
На 8 декември 1990 година митрополит Михаил Повардарски поставя темелния камък на църквата „Св. св Кирил и Методий“. На 13 май 2001 година църквата е осветена от Йоан Повардарски.[6]
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 декември 2007
- ↑ Чашкарска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
