Чашка
Чашка (на македонска литературна норма: Чашка) е село в централната част на Северна Македония, административен център на община Чашка.
|
Чашка Чашка |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Чашка със „Свети Климент Охридски“. |
|
  Чашка |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 275 m |
| Население | 1471 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Чашка в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Грохот, на около 15 километра западно от град Велес, по десния бряг на река Тополка.
ИсторияРедактиране
През XIX век Чашка е чисто българско село във Велешка кааза, Нахия Грохот на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 262 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век християнското жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чашка има 120 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Чашка (Čaška) като българско християнско село.[3]
Разрастването на малкото село Чашка започва с изграждането на ЖП линията Велес-Прилеп — Битоля през 30-те години на XX век, но след Втората световна война покрай ЖП гарата и удобните инфраструкурни връзки в Чашка започват да се заселват жители на околните села.
ДемографияРедактиране
Във втората половина XX век Чашка бележи значителен ръст na населението като от 501 жители през 1961 г., то нараства на 1346 през 1994 г., а според преброяването от 2002 година селото има 1471 жители, от които:[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1425 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 44 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Обществени институцииРедактиране
В селото работят: основно училище, поща, амбулантна, ветеринарна служба. Има и паметник, посветен на т.нар. Народоосвободителната борба.
На 8 декември 1990 година митрополит Михаил Повардарски поставен темелният камък на църквата „Св. св Кирил и Методий“. На 13 май 2001 година църквата е осветена от Йоан Повардарски.[5]
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Чашкарска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
