Черната мряна[3] (Barbus petenyi), наричана също балканска мряна,[3] е вид лъчеперка от семейство Шаранови (Cyprinidae).[4]

Черна мряна
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
DD
Недостатъчно данни[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Шараноподобни (Ostariophysi)
разред:Шараноподобни (Cypriniformes)
семейство:Шаранови (Cyprinidae)
род:Мрени (Barbus)
вид:Черна мряна (B. petenyi)
Научно наименование
Heckel
Черна мряна в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

редактиране

Разпространен е в басейна на долното течение на Дунав, в северна и южна България и южна Румъния, както и в басейните на някои черноморски реки като Камчия.

Обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения.

Описание

редактиране

Живее на пасажи. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и затова на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 cm на дължина, а теглото ѝ може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и сребристи екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки.

Източници

редактиране
  1. Barbus petenyi (Heckel). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Черна мряна. Посетен на 2022-03-28
  3. а б Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. Barbus peloponnesius (Valenciennes, 1842) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.

Литература

редактиране
  • Kottelat, M. European freshwater fishes. Biologia 52, Suppl. 5:1 – 271., 1997.