Чешки коридор
Чешкият коридор e неуспешно предложение по време на Парижката мирна конференция от 1919 г. след Първата световна война. Според предложението, тънка линия земя трябва да съединява Чехословакия и Кралство Югославия. Нарича се Чешки коридор, тъй като представители на Югославия на Мирната конференция заявяват, че биха предпочели да бъде даден на чехите. Предложението се отхвърля от конференцията.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Czech_corridor_proposal.svg/350px-Czech_corridor_proposal.svg.png)
Коридорът се състои от Бургенланд, заедно с други земи, които са по протежението на границата между Австрия и Унгария. На меморандум на френското правителство от февруари 1916 г., Томаш Масарик заявява, че коридорът би поправил „разделението между чехословаци и югослави“[1], произтичащо от Унгарското завоевание през IX век.
Коридорът е с дължина 200 километра и ширина 80 километра. Той пресича четири унгарски области: Мошон, Шопрон, Ваш и Зала. Има и други варианти на предложението, които настояват за значително по-голям коридор.
Малко вероятно е на славянските държави да е могло да се даде разрешение за подобна дейност, използвайки принципите на самоопределение, тъй като от 1 171 000 души, живеещи в тази област 662 000 са унгарци, 220 000 славяни и 289 000 други (най-вече германци). Според чехите основната цел на коридора е да се отделят германците от Източна и Централна Европа. Споменават също, че това би било от полза за французите. Повечето спекулират, че е предназначен да даде на Чехословакия по-голям дял от Дунава, за да направи Братислава голямо дунавско пристанище; това би изолирало Унгария още повече. Чехословашките делегати твърдят, че Братислава е старата столица на Словакия, пропускайки факта, че Братислава е столица на Унгария за четири века.
Предложението се подкрепя от последоввателли на панславянската идеология, тъй като би създала съвмесна граница между две държави, които представляват славянското единство (Чехословакия и Кралство на сърби, хървати и словенци). Повече славянски поддръжници заявяват, че така ще се създаде връзка със западните и южните славяни.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Oskar Krejčí, Martin C. Styan: Geopolitics of the Central European Region, 2005, ISBN 80-224-0852-2, ISBN 978-80-224-0852-3