Чокърът (от англ. choker – удушвач) е вид колие, за което е характерно силното прилепване към шията.[1][2][3]

Чокър

Има много разновидности и различни материали за изработка, вкл. кадифе, пластмасови перли, мъниста, латекс, кожа, метал (напр. сребро, злато или платина) и т.н. Те могат да бъдат украсени по различни начини, включително с пайети, шипове или медальон.[4]

История редактиране

Античност редактиране

Златни колиета, изработени от шумерски занаятчии, датирани 2500 г. пр.н.е., свидетелстват, че тези огърлици са били спътници на първите човешки цивилизации, вкл. Древен Египет и шумерите в Месопотамия.[5]

.

През античността яката с медальон е знак за робство. Яката съдържа надпис, чия собственост е робът.

Ренесанс редактиране

 
Картината „Увенчаване с тръни“ на Йеронимус Бош показва палача с яка с шипове, носена в тези дни от пастирските кучета, като показател за зверската му същност

Между XV и XVI век са на мода масивни златни колиета, украсени с перли и скъпоценни камъни. В Германия, благородните дами от XVI век носят няколко реда масивни златни накити на врата, събрани в края. Този начин е отразен в портретите на времето, особено в творбите на немския художник Лукас Кранах Стари (1472 – 1553). Според нормите на времето, художникът изобразява персонажи от библейски история в съвременното облекло на първата половина на XVI век.

Рококо редактиране

С началото на Просвещението се появява модата на роклите с дълбоко деколте и високите прически. За по-хармонична комбинация се използва чокър. През ХVIII век се налага чокър от черно кадифе и синя панделка в цвета на роклята. Черният цвят служи да подчертае бледата кожа, която изразява благородния произход на дамите. Популярността им трае до XIX век, благодарение на стила нео-рококо.

През 1798 г., по време на Френската революция, жените носели червени панделки около вратовете си за да отдадат почит на тези, които намират смъртта си на гилотината.[6] Лентата може да се носи около врата или под формата на X около раменете и гърба.[7]

Класицизъм редактиране

През първите десетилетия на Класицизма се имитира Античността. През XIX век модата на по-широките ленти чокъри достига своя връх около 1900 г., което отчасти се дължи на кралица Александра Датска, която прикривала малък белег.[8] Балерините и висшата класа в края на XIX век често носели някои видове чокъри. Въпреки това, по същото време обикновената тънка червена или черна панделка на врата се свързвала с проституцията, както се вижда от картината на Мане „Олимпия“ (1863).

XX – XXI век редактиране

 
Вълча яка, носена от пастирско куче

Отново популярни са чокърите през 1920-те и през 1940-те години като „colliers de chien“ („кучешки яки“). По произход са заимствани от нашийниците на пастирските кучета, които са предпазвали най-уязвимата им част при нападение от вълци – шията. С термина „colliers de chien“ се описват уникални проекти, включващи луксозни диаманти, перли, дантела и кадифе – притежание на елита, защото са изработени по поръчка от най-добрите материали, за да прилегнат перфектно на конкретна шия. През 1944 г. списание „Life“ заявява, че „една дамска мода от преди 40 години“, е била съживена от млади жени, илюстрирайки тенденцията със снимки на модели, които носят най-вече „кучешки яки“.

Модата към чокърите се връща през 80-те години на XX век, по време на хипита и зората на сексуалната революция. Особено популярни са кожените варианти с метални нитове и шипове.

През 90-те години чокърите имат силна популярност сред момичетата и жените.[9] Дължат популярността си на редица известни личности, включително Гуинет Полтроу, която го носи на церемонията на присъждането на Оскар 1999 г., Парис Хилтън с чокър на Swarovski през 2002 г.[10] и Риана.[11]

През XXI в. модата се заимства от герои в игри, аниме, филми и карикатури.

През 2010-те, чокърът се превърна в популярен моден символ сред транссексуалните жени, като средство да скрие адамовата ябълка, вместо да се прибягва към хирургична процедура.[12]

Символика редактиране

В различни култури чокърът има различно значение:

  • Символиката в Америка е демонстрация на власт, чрез защита на уязвимата плът.
  • В Азия дългата шия при жените се счита за признак на благороден произход, поради което се практикуват техники за удължаване още от детството.
  • В Китай коженият чокър, с шипове достигащи 30 см, е част от въоръжението, използвано в ръкопашен бой.

Източници редактиране

  1. История на чокъра // Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 2019-07-10.
  2. История на чокъра
  3. Мода
  4. История
  5. The History Behind … The Choker // National Jeweler. 31 March 2016. Посетен на 6 August 2017.
  6. The Long (and Short) History of the Choker // The Atlantic. 10 October 2016. Посетен на 10 October 2016.
  7. Fashion Archives: A Look at the History of the Choker Necklace // Startup Fashion. Посетен на 2019-06-25.
  8. Phillips, Clare. Jewelry from Antiquity to the Present. Thames and Hudson, 1996. ISBN 0500202877. с. 156.
  9. Мода на 90-те // Архивиран от оригинала на 2019-08-24. Посетен на 2019-09-04.
  10. Paris Hilton, 2002 // The Cut. Посетен на 2017-05-30.
  11. How to Rock the Choker With Sophisticated Cool Like Rihanna // Vogue. Посетен на 2017-05-30.
  12. How the Choker Became a Go-To Trend for Trans Women // Посетен на 2019-03-27.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Choker в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чокер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​