Платина

Платината (Pt) е химичен елемент от десета група на периодичната система (подгрупа платинови метали), много устойчив химически (разтваря се само в царска вода). Гъбестата платина поглъща газове. Среща се самородна и във вид на минералите кулерит (PtS), сперилит (PtAs₂) и в медно-никелови руди. Приложение – като катализатор (около 50 % от добива), за сплави (с иридий, паладий и др.), за химични апарати, в зъботехниката, в химичния анализ, в галваностегията (за платиниране), като оцветители и др.

Платина
Сиво-бял, жилав и ковък метал
Спектрални линии
Иридий ← Платина → Злато Pd ↑ Pt ↓ Ds H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Платина, Pt, 78
Група, период, блок	10, 6, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Xe] 4f14 5d9 6s1
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 17, 1
CAS номер	7440-06-4
Свойства на атома
Атомна маса	195,084 u
Атомен радиус (изч.)	135 (177) pm
Ковалентен радиус	136±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс	175 pm
Степен на окисление	6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2, −3
Оксид	PtO2 и PtO (основни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,28
Йонизационна енергия	I: 870 kJ/mol II: 1791 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	21450 kg/m3
Температура на топене	2041,4 K (1768,4 °C)
Температура на кипене	4098 K (3825 °C)
Моларен обем	9,09×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	22,17 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	510 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 2330 2550 2815 3143 3556 4094
Скорост на звука	2800 m/s при 25 °C
Специф. топл. капацитет	133 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	9,4×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	0,105 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	71,6 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен
Модул на еластичност	168 GPa
Модул на срязване	61 GPa
Модул на свиваемост	230 GPa
Коефициент на Поасон	0,38
Твърдост по Моос	3,5
Твърдост по Викерс	400 – 550 MPa
Твърдост по Бринел	300 – 500 MPa
История
Наименуван	от испанското Plata – „Сребро“
Откритие	Антонио де Ульоа (1748 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 190Pt 0,012 % 6,5×1011 г. α 186Os 192Pt 0,782 % стабилен 193W синт. 50 г. ε 193Ir 194Pt 32,864 % стабилен 195Pt 33,775 % стабилен 196Pt 25,211 % стабилен 198Pt 7,356 % стабилен
Платина в Общомедия

Платината намира широко приложението в бижутерията. Добивът и е най-голям в Африка. Тя е доста плътен метал, който също като златото не се окислява от въздуха и с неповторимия си сребрист блясък, често бива предпочитана дори пред бялото злато. В бижутерията най-често се използва сплавта платина 950, което означава 95 % съдържание на платина в чист вид. Останалите 5 % представляват сплав с някои от следните метали: мед, индий, паладий, сребро, волфрам и рутений. През последните 10 години в Германия, Австрия и Швейцария се използва платина 600 за бижутерски цели. Платина 600 съдържа 60 % платина в сплавта, а останалите 40 % са най-често волфрам или рутений. Платина 600 е значително по-евтин и по-лек материал от платина 950, поради по-ниското съдържание на платина в сплавта.

Металът „платина“ е известен още от древността. Познат е в Древен Египет, където не е различаван от среброто. Предколумбовите индианци, от района на Колумбия, използват платината за направата на украшения.

В средата на 16 век, испанските конкистадори добиват платина от златоносните реки в колумбийската област Чоко. Местните златотърсачи намират във ваните за промиване бели метални зрънца, които водели до недоволството им, тъй като се налагало получаваното сребро отново да се пречиства. Някои дори смятали, че това е „неузряло“ сребро и го хвърляли обратно в реката за „доузряване“. Тези бели зрънца дават и името на метала, което в превод от испански означава „сребърце“ (на испански: Platina).

В началото на 19 век става ясно, че „самородната“ платина всъщност е сплав от няколко метала. Чистата платина бива изолирана, за пръв път, от английския химик Уилям Уоластън през 1803 г.

Отначало, платината бива използвана предимно в бижутерията. Между 1828 и 1846 г. в Русия са сечени монети от платина с номинал от 3, 6 и 12 рубли, които днес имат изключителна нумизматична стойност.

Източници

• Eheringe aus Platin ODER Gold?. // 2trauringe-gold.de. Посетен на 2 февруари 2016. (на немски)

Вижте също

• Бяло злато