Отваря главното меню

Чумни пандемии

(пренасочване от Чумна пандемия)

Чумните пандемии са разпространение на някоя от 3-те вида чумна бактерия на огромни територии през Античността и Средновековието, като циклично на интервали от 6 – 12 години до няколко века могат да се проявяват локални огнища на заразата до изтощаването и изчезването на чумните бактерии и до създаването на имунитет у потърпевшите.

От историята са познати 3 глобално-регионални пандемии, причинили огромни човешки загуби.

  • Черната смърт – най-опустошителната пандемия в историята, причинена от чумната бактерия. Разпространението ѝ започва от Кафа в Крим през 1345-1347 г. До 1351 г. причинява смъртта на 23 840 000 европейски християни по данни, подадени към папа Климент VI, като за другите вероизповедания няма точни данни. Върлуването на черната смърт продължава до 16 век циклично на периоди от 10-12-20 години. В промеждутъчния период от 10 до 14 век между чумните епидемии, населението на Европа нараства близо 3 пъти и от около 25 млн. достига 75 млн. до към средата на 14 век. През втората половина на 15 век населението на Европа наброява между 40 и 45 млн. жители, което ще рече, че вследствие от черната смърт европейското население е намаляло за малко повече от 1 век с 30 млн. (като общият брой на жертвите на „Черната смърт“ е многократно по-голям).[1][2]

ИзточнициРедактиране

  1. Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци – стр. 50 – 56 София. Парадигма, ISBN 954-9536-61-0.
  2. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 67 – 68. Класика и стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.