Тази статия е за биологичното явление. За правното понятие вижте Имунитет (право).

Имунитетът (от латински: immunis – „свободен“) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.

АНТИТЯЛО
триизмерна белтъчна структура
ЛИМФОЦИТ
сканираща електронна микроскопия

Видове имунитет

редактиране

Според произхода

редактиране

Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие. Той се обуславя от:

  • генетичните особености на систематичната група – говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от шап;
  • генетичните особености на отделните индивиди – независимо от екстремалната вирулентност и патогенност на някои щамове патогенни микроорганизми, някои индивиди не се заразяват от болестта, която покосява техните събратя;
  • имунитета на майчиния организъм – при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме антитела от майката (като разновидност на пасивния имунитет).

Придобит

редактиране

Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот. Той може да бъде активен или пасивен в зависимост от начина, по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като шарка, скарлатина, заушка и др. Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и вирусите.

Според начина на изграждане

редактиране

Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда. Той бива:

  • естествен активен имунитет – възниква след преболедуване;
  • изкуствен активен имунитет – придобива се след ваксинация.
  • естествен пасивен имунитет- диаплацентарно преминаване на lgG антитела в плода от майката
  • изкуствен пасивен имунитет – придобива се след инжектиране на хиперимунен серум.

Според специфичността

редактиране

Специфичен

редактиране

Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:

  • клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити);
  • хуморален (специфични антитела).

Неспецифичен

редактиране

Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:

  • клетъчен (макрофаги, NK-клетки – клас лимфоцити, наречени natural killers);
  • хуморален (неспецифични, „широкообхватни“ антитела);
  • реологичен – непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, слюнка, урина, изпражнения, полови секрети;
  • абразивен – непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават кожата, стомашно-чревния тракт, дихателната и пикочо-половата система;
  • температурен – повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване;
  • алкално-киселинен – резките промени на pH унищожават и потискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, червата, семенната течност и др.

Според механизма на реализиране

редактиране

Клетъчен

редактиране

Клетъчният имунитет се реализира от фагоцитиращите клетки на имунната система (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките.

Хуморален

редактиране

Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват антигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани B-лимфоцити.

Според времето на действие

редактиране

Временен

редактиране

Временен може да бъде само специфичният имунитет. Той може да бъде с различна продължителност:

  • 2 – 6 часа – антитела, засукани с коластрата;
  • 1 – 30 дни – антитела, придобити от кръвта на майката или чрез инжектиране с хиперимунен серум;
  • 1 – 12 месеца – специфичен клетъчен имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация;
  • 1 – 15 години – специфичен хуморален имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация.

Постоянен

редактиране

Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в генетичния код на индивида.

Вижте също

редактиране