Чурилово

село в община Петрич, обл. Благоевград
Тази статия е за селото в Петричко, България. За селото в Костурско, Гърция вижте Чурилово (дем Костур).

Чурѝлово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Чурилово
Общ изглед от село Чурилово
Общ изглед от село Чурилово
България
41.4612° с. ш. 23.0015° и. д.
Чурилово
Област Благоевград
41.4612° с. ш. 23.0015° и. д.
Чурилово
Общи данни
Население27 души[1] (15 март 2024 г.)
4,61 души/km²
Землище5928 km²
Надм. височина663 m
Пощ. код2885
Тел. код?
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ81788
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Чурилово в Общомедия

География

редактиране

Село Чурилово се намира в планински район.

Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово (Tchourilovo) има 544 българи екзархисти.[2]

До 1947 година Чурилово е махала на бившето сборно село Игуменец.

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 49
Българи 49
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Културни и природни забележителности

редактиране

Личности

редактиране
Родени в Чурилово

О.З.м-р инж.Александър Борисов Мисароков.Офицер от Българската Армия служил в гр.Гълъбово на длъжност началник щаб на батальон.[4]

  •   Андон Георгиев Попов - Фокеро (? - 22 октомври 1922), роден в семейството на отец Георги, който е член на ВМОРО, загинал в сражение с чета на ВМОК. Андон учи в Чурилово, служи в авиацията и затова получава прякора Фокеро. Развива активна левичарска политическа дейност, заради което на 22 октомври 1922 година е отвлечен от дейци на ВМРО, принуден да гледа обесването на Никола Попов и Малин Шуманов и след мъчения убит[5]
  •   Вангел Марков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина[6]
  1. www.grao.bg
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  4. Аз съм негов син
  5. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 43.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 426.