Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов

френски литературен критик

Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов (на френски: Charles Augustin de Sainte-Beuve, френски: [sɛ̃t bœv]) е френски литературовед и литературен критик, една от водещите фигури на френския литературен Романтизъм. Изобретател на собствен метод, който по-късно бива наречен „биографичен“. Пише също и поезия и художествена проза.

Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов
Charles Augustin de Sainte-Beuve
френски литературен критик
Портрет на Сент-Бьов от Бертал, ок. 1860 г.
Портрет на Сент-Бьов от Бертал, ок. 1860 г.
Роден
Починал
Париж, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност Франция
Научна дейност
Областлитературна критика
Работил вЛиежки университет
Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 23 декември 1804 година в Булон сюр Мер, Франция. След завършване на средното си образование в Париж, постъпва в медицинско училище, но не го завършва.

От 1824 сътрудничи на списанието на „младото поколение“ романтици – „Globe“ и така става част от кръга на Юго и водещ критик на групата. По това време и под влияние на кръга около „Globe“ той решава да каже думата си и като поет и издава сборника си със стихове „Животът, стихотворенията и мислите на Жозеф Делорм“ (1829). Следват „Утешение“ (1830) и „Августовски мисли“ (1937), както и романът „Сладострастие“ (1834). След техния неуспех, след 1837 г. Сент-Бьов се отдава само на историко-литературна и критическа дейност.[1] Първият му по-голям труд – „Историческа и критическа картина на френската поезия и театър през XVI век“ (1828), е посветен на историческото обосноваване на романтизма като завършек на изконните традиции на френската литература, прекъснати от временната доминация на класицизма.[1] Според Сент-Бьов „предшественици“ на романтизма са Пиер дьо Ронсар, Жоашен дю Беле и други поети от XVI век.

 
Гробът на Сент-Бьов в гробището Монпарнас в Париж.

От 1837 г. чете лекции в Лозана (Швейцария). Там започва монументалната си „История на Пор-Роял“ (Histoire de Port-Royal, 1840 – 1860) – труд за янсенизма.

От 1844 е член на Френската академия. Получава катедра по литература в Лиежкия университет (Белгия), чете курс лекции за Шатобриан.[1]

Умира на 13 октомври 1869 година в Париж на 64-годишна възраст. Погребан е в гробището Монпарнас в Париж.

Научна дейност

редактиране

Сент-Бьов разработва собствен метод (по-късно наречен „биографичен“), един от първите научни способи за проучване на художествената литература. В този метод се разглеждат биографията и личността на даден автор като значими моменти от неговия живот. Акцентира се върху творчеството, връзката между биографията на писателя и характеристиките на литературните произведения, създадени от него.

Сент-Бьов предлага работата върху автора да започне с изучаването на роднините му, с неговия баща, братя и сестри и особено с майката. В неговия „биографичен метод“, пресечна точка на отношенията на реалността и традициите е биографичният автор, а не авторът на субекта на съзнанието, концептуалният автор, израз на който е художественият текст. В основата на биографичния метод стои представата за това, че авторът на дадено произведение е жив човек с неповторима биография и събития, които влияят на неговото творчество.

Библиография

редактиране
  • Vie, poésies et pensées de Joseph Delorme (1829)
  • Les Consolations (1830)
  • Pensées d'août (1837)
  • Livre d’amour (1843)
  • Poésies complètes (1863)

Романи и новели

редактиране
  • Volupté (1835)
  • Madame de Pontivy (1839)
  • Christel (1839)
  • Le Clou d’or qu'il dédia à Sophie de Bazancourt, femme du général François Aimé Frédéric Loyré d'Arbouville
  • La Pendule (1880)

Критика, есеистика

редактиране
  • Tableau historique et critique de la poésie française et du théâtre français au seizième siècle (1828), 2 тома
  • Port-Royal (1840 – 1848), 4 тома; (2 изд. – 1860, 5 тома)
  • Portraits littéraires (1844), 2 тома; (2 изд. – 1876 – 78), 3 тома
  • Portraits contemporains (1846), 2 тома; (2 изд. – 1869 – 71), 5 тома
  • Portraits de femmes (1844) (2 изд. – 1870)
  • Causeries du lundi (1857 – 1862), 16 тома
  • Nouveaux lundis (1863 – 1872), 13 тома
  • Premiers lundis (1874 – 75), 3 тома
  • Étude sur Virgile (1857). Étude sur Virgile, издание, анотирано от Анри Гьолцер (1895).
  • Chateaubriand et son groupe littéraire (1860), 2 тома
  • Le Général Jomini (1869)
  • Madame Desbordes-Valmore (1870)
  • M. de Talleyrand (1870)
  • P.-J. Proudhon (1872)
  • Souvenirs et Indtscrétions (1872)
  • Chroniques parisiennes (1843 – 1845 и 1876)
  • Les cahiers de Sainte-Beuve (1876)
  • Mes poisons (1926)
  • Cahiers intimes inédits (1933)

Кореспонденция

редактиране
  • Lettres à la princesse (Mathilde) (1873)
  • Correspondance de C. A. Sainte-Beuve (1822 – 1865) (1877 – 78), 2 тома
  • Nouvelle correspondance de C. A. Sainte-Beuve (1880)
  • Lettres à Collombet (1903)
  • Correspondance avec M. et Mme Juste Olivier (1904)
  • Lettres à Charles Labitte (1912)
  • Lettres à deux amies (1948)
  • Lettres à George Sand
  • Lettres à Adèle Couriard
  • Correspondance générale, (1935– )19 тома

Биографии

редактиране

На български

редактиране
  • Сент Бьов. Портрети. Превод от френски Ана Сталева. София: Наука и изкуство, 1978, 494 с.
  • Сент-Бьов. Сладострастие. Превод от френски Иван Кьосев. София: Гал-Ико, 1993, 381 с.
  • II. Levallois J., Sainte-Beuve, P., 1872
  • Morand F., Les jeunes années de C. A. Sainte-Beuve, P., 1872
  • Haussonville O., d’, C. A. Sainte-Beuve, sa vie et ses œuvres, P., 1875
  • Pons A.-J., Sainte-Beuve et ses inconnues, P., 1879
  • Nicolardot L., La confession de Sainte-Beuve, P., 1882
  • Troubat J., Souvenirs du dernier secrétaire de Sainte-Beuve, P., 1890
  • Brunettière F., Evolution des genres dans l’histoire de la littérature, P., 1890;
  • Brunettière F., L’evolution de la poésie lyrique en France au XIX siècle, P., 1894
  • Hugo V., Correspondance, t. I. P., 1896
  • Sand O., Lettres à A. de Musset et à Sainte-Beuve, P., 1897
  • Faguet E., Politiques et moralistes du XIX-e siècle (3 série), P., 1899
  • Pailleron M. L., F. Buloz et ses amis, Sa vie littéraire sous Louis Philippe, P., 1919
  • Choisy L. F., Sainte-Beuve, l’homme et le poète, P., 1921
  • Michaut G., Sainte-Beuve, P., 1921
  • Bellesort A., Sainte-Beuve et le XIX-e siècle, P., 1927
  • Prévost J., Les epicuriens français, P., 1931

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
От него
За него