Шейновска битка

(пренасочване от Шейново (битка))

Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).

Шейновска битка
Руско-турска война (1877–1878)
Битката при Шейново, художник Алексей Кившенко
Информация
Период27 – 28 декември/8 януари9 януари 1878
МястоШейново
РезултатПобеда за Русия
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Руска империяОсманска империя Османска империя
Командири и лидери
Фьодор Радецки
Николай Святополк - Мирски
Михаил Скобелев
Османска империя Вейсел паша
Сили
Южен отряд
Българско опълчение от 46 140 офицери и войници
Османска империя Централна османска армия от 26 768 офицери и войници
Жертви и загуби
5107 убити и ранени офицери и войници4000 убити и ранени и пленени 22 768 офицери и войници
Шейновска битка в Общомедия

Оперативна обстановка

редактиране

След падането на Плевен са освободени значителни руски сили за всеобщо настъпление през Стара планина. В края на декември 1877 г. Южният отряд на руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки преминава Стара планина при трудни зимни условия и пристъпва към изпълнение поставената му задача – разгром на Централната турска армия с командир Вейсел паша от 26 768 офицери и войници и 83 оръдия. За изпълнение на задачата Южният отряд е разделен на три отряда:

  • Централен отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки от 11 500 офицери и войници, и 50 оръдия.
  • Десен отряд с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев от 15 840 офицери и войници, и 14 оръдия.

Идеята на командването е Централният отряд да ангажира войските на връх Свети Никола, а левият и десният отряд, чрез обход, да се явят във фланг на укрепения лагер при Шипка–Шейново и да го разгромят.

За спиране на руското настъпление през проходите на Средна Стара планина е определена Централната турска армия с командир Вейсел паша от 41 табора, 26 ескадрона и 83 оръдия. За целта е изграден силно укрепеният Шейновски лагер. Разположен е срещу южния изход на Шипченския проход и е с формата на кръг около село Шейново. Най-силно укрепена е източната му част, състояща се от две отбранителни линии и с обща дълбочина до 2 км. Първата линия е групирана около пет могили, където са разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората линия е съставена от пет редута, които чрез кръстосан огън се охраняват флангово в равната и открита местност. Командният пункт е разположен зад втората линия на могилата Голяма Косматка. Тук се намират и резервите на Вейсел паша. На западния участък са устроени други 9 редута. Всички редути са усилени с дългобойна артилерия.

Бойни действия

редактиране

Силите на лявата руска колона са съсредоточени в село Мъглиж. Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 ч. на 27 декември атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен, но русите отразяват последвалата турска контраатака. Командирът на частите преценява, че офицерите и войниците са изтощени, и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.

 
Генерал-лейтенант Михаил Скобелев под Шейново, художник Василий Верешчагин

През нощта на 27 срещу 28 декември Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табора, свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа на 28 декември започва атака срещу лявата руска колона, като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево. Турците са отбити и са заети техни редути от втората отбранителна линия. Обхванати са двата им фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на село Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10 ч. преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата контраатака. Шестдесет и трети углицки пехотен полк, 9-а стрелкова бригада и 5-а опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от Трети стрелкови батальон на 63-ти углицки пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака от полковник Всеволод Панюхин и барабанчика на полка. Към 14 ч. части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото село Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при могилата Голяма Косматка и да поиска капитулация.

Към 12 ч. в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и подолски пехотен полк. Обходно движение осъществяват по един батальон от 35-и брянски пехотен полк и 56-и житомирски пехотен полк. С цената на 1507 убити и ранени офицери и войници, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Изправен пред неминуемо поражение, към 15 ч. Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.

Резултати

редактиране

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия от 3 паши, 765 офицери и 22 000 войници. Броят на убитите и ранените е 4000 души офицери и войници.[1] Османската империя се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Одрин. Общите руски загуби са 5107 убити и ранени офицери и войници.

Паметници

редактиране
Общи руски загуби
Подразделение Убити Изчезнали Ранени/контузени Общо
офицери войници войници офицери войници офицери войници
Централен отряд, генерал Радецки
53-ти волински пехотен полк [2] 0 1 0 0 9 0 10
54-ти мински пехотен полк [2] 0 0 0 0 8 0 8
55-и подолски пехотен полк [3] 5 265 0 14 657 19 1193
56-и житомирски пехотен полк [4] 4 102 55 4 364 8 521
Десен отряд, генерал Скобелев
61-ви владимирски пехотен полк [5] 0 1 0 0 7 0 8
62-ри суздалски пехотен полк [6] 0 1 0 0 1 0 2
63-ти углицки пехотен полк [7] 4 85 0 8 334 12 419
64-ти казански пехотен полк [8] 1 38 1 5 95 6 134
11-и стрелкови батальон [9] 1 70 14 4 186 5 270
1-ви донски казашки полк [10] 0 2 0 0 13 0 15
9-и донски казашки полк [11] 0 1 0 0 5 0 6
1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а и 6-а опълченска дружина
Ляв отряд, генерал Святополк-Мирски
33-ти елецки пехотен полк [12] 1 57 17 12 419 18 493
34-ти севски пехотен полк [13] 0 84 0 8 318 8 402
36-и орловски пехотен полк [14] 3 81 36 11 328 14 445
117-и ярославски пехотен полк [15] 0 11 0 0 39 0 50
118-и шуйски пехотен полк 0 0 0 0 0 0 0
119-и коломенски пехотен полк [16][17] 0 3 0 1 21 1 24
120-и серпуховски пехотен полк [18] 0 0 0 0 2 0 2
13-и стрелкови батальон
14-и стрелкови батальон
15-и стрелкови батальон
16-и стрелкови батальон
23-ти донски казашки полк [19] 0 5 0 1 23 1 28
рота от 5-и сапьорен батальон [20] 0 1 0 1 1 1 2
1-ва батарея от 9-а артилерийска бригада
4-та батария от 14-а артилерийска бригада
1-ва планинска батарея
9-а опълченска дружина
ОБЩО
Списък на убитите и починали от раните си офицери
Чин Имена Убит/починал Допълнителни данни
55-и подолски пехотен полк
майор Мечислав Загоровский убит
поручик Козлов убит
поручик Ильин убит
прапорщик Аносов убит
корнет Александър Викторович Гардер убит ординарец на генерал-лейтенант Фьодор Радецки от 8-и лубенски хусарски полк
подпоручик Папанинов починал
прапорщик Доброгурский починал
прапорщик Креовецкий (Краховецкий) починал
56-и житомирски пехотен полк
капитан Бакеев убит
капитан Чижевский убит
щабскапитан Михау убит
прапорщик Йосиф Алехнович убит
прапорщик Николаев починал
63-ти углицки пехотен полк
капитан Гико-Моцениго убит командир на 1-ва рота
щабскапитан Саенко убит командир на 8-а рота
поручик Михеев починал командирован, умира при пренасяне от санитарите
подпоручик Зимницкий убит
прапорщик Беляев убит
прапорщик Купчинский починал умира на 30 декември
64-ти казански пехотен полк
щабскапитан Вимберг убит командир на 1-ва рота
поручик Парчевский починал командир на 3-та рота, тежко ранен на 26 декември
11-и стрелкови батальон
щабскапитан Витковский убит командир на 3-та рота
33-ти елецки пехотен полк
щабскапитан Павел Шумахер починал
подпоручик Игнатий Марцинковский починал
прапорщик Максим Стефанович починал
34-ти севски пехотен полк
подпоручик Павел Дашкевич (Иван Дашевский) починал командир на 12-а рота, починал след две седмици
36-и орловски пехотен полк
майор Павел Бойно-Радзевич убит командир на 3-ти батальон
прапорщик Николай Скуляни убит
13-и стрелкови батальон
поручик Александър Чеканов починал командир на 3-та рота
прапощик Порфирий Ковалевский 2-ри убит командир на 2-ра рота
14-и стрелкови батальон
поручик Иван Грузевич-Нечай починал починал на 27 януари 1878 г.
15-и стрелкови батальон
подпоручик Вячеслав Казанский починал починал на 30 декември 1877 г.
16-и стрелкови батальон
подпоручик Рафаил Филипович Тимофеев починал адютант, починал на 28 декември 1877 г.
5-и сапьорен батальон
подпоручик Александър Константинович Кузмин-Караваев починал адютант, ординарец на генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, умира на 31 декември

Източници

редактиране
  1. Encyclopaedia Britannica, 1911 ed.
  2. а б Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 5: Отчет о состоянии и действиях 14-й Пехотной дивизии, СПб, 1898, стр. 223.
  3. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 10: Журналы, дневники и очерки военных действий частей VIII арм. корпуса, СПб, 1902 г., стр. 234
  4. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 17.
  5. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1. СПб, 1901, стр. 23.
  6. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 100.
  7. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 62.
  8. В. Е. Борисов. Походы 64-го Пехотного Казанского его императорского высочества великого князя Михаила Николаевича полка, Санкт-Петербург, 1888, стр. 591.
  9. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, Сб, 1910, стр. 105.
  10. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 109.
  11. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 112.
  12. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 31
  13. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 93: Дополнительный выпуск дневников и журналов военных действий, СПб, 1911, стр. 208.
  14. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 10: Журналы, дневники и очерки военных действий частей VIII арм. корпуса, СПб, 1902 г., стр. 107.
  15. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 379.
  16. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 411.
  17. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 41.
  18. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 439.
  19. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2), СПб, 1910, стр. 58.
  20. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 58.
  • Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, Наука и изкуство, 1978, с. 223 – 230.
  • Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. Енциклопедичен справочник. София, ДИ П.Берон, 1986, с. 44,68 – 70, 136.

Вижте също

редактиране