Шейновска битка
Шейновската битка е заключителното действие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878).
Шейновска битка | |||
Руско-турска война (1877–1878) | |||
Битката при Шейново, художник Алексей Кившенко | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 27 – 28 декември/8 януари–9 януари 1878 | ||
Място | Шейново | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Шейновска битка в Общомедия |
Оперативна обстановка
редактиранеСлед падането на Плевен са освободени значителни руски сили за всеобщо настъпление през Стара планина. В края на декември 1877 г. Южният отряд на руската армия с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки преминава Стара планина при трудни зимни условия и пристъпва към изпълнение поставената му задача – разгром на Централната турска армия с командир Вейсел паша от 26 768 офицери и войници и 83 оръдия. За изпълнение на задачата Южният отряд е разделен на три отряда:
- Ляв отряд с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски от 18 800 офицери и войници, и 24 оръдия.
- Централен отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки от 11 500 офицери и войници, и 50 оръдия.
- Десен отряд с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев от 15 840 офицери и войници, и 14 оръдия.
Идеята на командването е Централният отряд да ангажира войските на връх Свети Никола, а левият и десният отряд, чрез обход, да се явят във фланг на укрепения лагер при Шипка–Шейново и да го разгромят.
За спиране на руското настъпление през проходите на Средна Стара планина е определена Централната турска армия с командир Вейсел паша от 41 табора, 26 ескадрона и 83 оръдия. За целта е изграден силно укрепеният Шейновски лагер. Разположен е срещу южния изход на Шипченския проход и е с формата на кръг около село Шейново. Най-силно укрепена е източната му част, състояща се от две отбранителни линии и с обща дълбочина до 2 км. Първата линия е групирана около пет могили, където са разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората линия е съставена от пет редута, които чрез кръстосан огън се охраняват флангово в равната и открита местност. Командният пункт е разположен зад втората линия на могилата Голяма Косматка. Тук се намират и резервите на Вейсел паша. На западния участък са устроени други 9 редута. Всички редути са усилени с дългобойна артилерия.
Бойни действия
редактиранеСилите на лявата руска колона са съсредоточени в село Мъглиж. Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 ч. на 27 декември атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен, но русите отразяват последвалата турска контраатака. Командирът на частите преценява, че офицерите и войниците са изтощени, и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.
През нощта на 27 срещу 28 декември Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табора, свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа на 28 декември започва атака срещу лявата руска колона, като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево. Турците са отбити и са заети техни редути от втората отбранителна линия. Обхванати са двата им фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на село Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10 ч. преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата контраатака. Шестдесет и трети углицки пехотен полк, 9-а стрелкова бригада и 5-а опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от Трети стрелкови батальон на 63-ти углицки пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака от полковник Всеволод Панюхин и барабанчика на полка. Към 14 ч. части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото село Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при могилата Голяма Косматка и да поиска капитулация.
Към 12 ч. в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и подолски пехотен полк. Обходно движение осъществяват по един батальон от 35-и брянски пехотен полк и 56-и житомирски пехотен полк. С цената на 1507 убити и ранени офицери и войници, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Изправен пред неминуемо поражение, към 15 ч. Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.
Резултати
редактиранеШейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия от 3 паши, 765 офицери и 22 000 войници. Броят на убитите и ранените е 4000 души офицери и войници.[1] Османската империя се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Одрин. Общите руски загуби са 5107 убити и ранени офицери и войници.
Галерия
редактиранеКарти
редактиране-
Карта на турските редути около село Шейново
-
Общ план на Шейновската битка
-
Атаката от запад на частите на генерал-лейтенат Михаил Скобелев
-
Атаката от изток на частите на генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски
-
Шейновската битка от запад
Паметници
редактиране-
Възпоменателен паметник на победата в Шейновската битка
-
Братска могила на загинали руски войни от 16-а пехотна дивизия
-
Братска могила на загинали руски войни от 16-а пехотна дивизия
-
Братска могила на загинали руски войни от 30-а пехотна дивизия
-
Братска могила на загинали руски офицери от 16-а пехотна дивизия
-
Братска могила на загинали от 9-а пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада и 1-ва планинска батарея
Загуби
редактиранеПодразделение | Убити | Изчезнали | Ранени/контузени | Общо | |||
---|---|---|---|---|---|---|---|
офицери | войници | войници | офицери | войници | офицери | войници | |
Централен отряд, генерал Радецки | |||||||
53-ти волински пехотен полк [2] | 0 | 1 | 0 | 0 | 9 | 0 | 10 |
54-ти мински пехотен полк [2] | 0 | 0 | 0 | 0 | 8 | 0 | 8 |
55-и подолски пехотен полк [3] | 5 | 265 | 0 | 14 | 657 | 19 | 1193 |
56-и житомирски пехотен полк [4] | 4 | 102 | 55 | 4 | 364 | 8 | 521 |
Десен отряд, генерал Скобелев | |||||||
61-ви владимирски пехотен полк [5] | 0 | 1 | 0 | 0 | 7 | 0 | 8 |
62-ри суздалски пехотен полк [6] | 0 | 1 | 0 | 0 | 1 | 0 | 2 |
63-ти углицки пехотен полк [7] | 4 | 85 | 0 | 8 | 334 | 12 | 419 |
64-ти казански пехотен полк [8] | 1 | 38 | 1 | 5 | 95 | 6 | 134 |
11-и стрелкови батальон [9] | 1 | 70 | 14 | 4 | 186 | 5 | 270 |
1-ви донски казашки полк [10] | 0 | 2 | 0 | 0 | 13 | 0 | 15 |
9-и донски казашки полк [11] | 0 | 1 | 0 | 0 | 5 | 0 | 6 |
1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а и 6-а опълченска дружина | |||||||
Ляв отряд, генерал Святополк-Мирски | |||||||
33-ти елецки пехотен полк [12] | 1 | 57 | 17 | 12 | 419 | 18 | 493 |
34-ти севски пехотен полк [13] | 0 | 84 | 0 | 8 | 318 | 8 | 402 |
36-и орловски пехотен полк [14] | 3 | 81 | 36 | 11 | 328 | 14 | 445 |
117-и ярославски пехотен полк [15] | 0 | 11 | 0 | 0 | 39 | 0 | 50 |
118-и шуйски пехотен полк | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
119-и коломенски пехотен полк [16][17] | 0 | 3 | 0 | 1 | 21 | 1 | 24 |
120-и серпуховски пехотен полк [18] | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | 0 | 2 |
13-и стрелкови батальон | |||||||
14-и стрелкови батальон | |||||||
15-и стрелкови батальон | |||||||
16-и стрелкови батальон | |||||||
23-ти донски казашки полк [19] | 0 | 5 | 0 | 1 | 23 | 1 | 28 |
рота от 5-и сапьорен батальон [20] | 0 | 1 | 0 | 1 | 1 | 1 | 2 |
1-ва батарея от 9-а артилерийска бригада | |||||||
4-та батария от 14-а артилерийска бригада | |||||||
1-ва планинска батарея | |||||||
9-а опълченска дружина | |||||||
ОБЩО |
№ | Чин | Имена | Убит/починал | Допълнителни данни |
---|---|---|---|---|
55-и подолски пехотен полк | ||||
майор | Мечислав Загоровский | убит | ||
поручик | Козлов | убит | ||
поручик | Ильин | убит | ||
прапорщик | Аносов | убит | ||
корнет | Александър Викторович Гардер | убит | ординарец на генерал-лейтенант Фьодор Радецки от 8-и лубенски хусарски полк | |
подпоручик | Папанинов | починал | ||
прапорщик | Доброгурский | починал | ||
прапорщик | Креовецкий (Краховецкий) | починал | ||
56-и житомирски пехотен полк | ||||
капитан | Бакеев | убит | ||
капитан | Чижевский | убит | ||
щабскапитан | Михау | убит | ||
прапорщик | Йосиф Алехнович | убит | ||
прапорщик | Николаев | починал | ||
63-ти углицки пехотен полк | ||||
капитан | Гико-Моцениго | убит | командир на 1-ва рота | |
щабскапитан | Саенко | убит | командир на 8-а рота | |
поручик | Михеев | починал | командирован, умира при пренасяне от санитарите | |
подпоручик | Зимницкий | убит | ||
прапорщик | Беляев | убит | ||
прапорщик | Купчинский | починал | умира на 30 декември | |
64-ти казански пехотен полк | ||||
щабскапитан | Вимберг | убит | командир на 1-ва рота | |
поручик | Парчевский | починал | командир на 3-та рота, тежко ранен на 26 декември | |
11-и стрелкови батальон | ||||
щабскапитан | Витковский | убит | командир на 3-та рота | |
33-ти елецки пехотен полк | ||||
щабскапитан | Павел Шумахер | починал | ||
подпоручик | Игнатий Марцинковский | починал | ||
прапорщик | Максим Стефанович | починал | ||
34-ти севски пехотен полк | ||||
подпоручик | Павел Дашкевич (Иван Дашевский) | починал | командир на 12-а рота, починал след две седмици | |
36-и орловски пехотен полк | ||||
майор | Павел Бойно-Радзевич | убит | командир на 3-ти батальон | |
прапорщик | Николай Скуляни | убит | ||
13-и стрелкови батальон | ||||
поручик | Александър Чеканов | починал | командир на 3-та рота | |
прапощик | Порфирий Ковалевский 2-ри | убит | командир на 2-ра рота | |
14-и стрелкови батальон | ||||
поручик | Иван Грузевич-Нечай | починал | починал на 27 януари 1878 г. | |
15-и стрелкови батальон | ||||
подпоручик | Вячеслав Казанский | починал | починал на 30 декември 1877 г. | |
16-и стрелкови батальон | ||||
подпоручик | Рафаил Филипович Тимофеев | починал | адютант, починал на 28 декември 1877 г. | |
5-и сапьорен батальон | ||||
подпоручик | Александър Константинович Кузмин-Караваев | починал | адютант, ординарец на генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, умира на 31 декември |
Източници
редактиране- ↑ Encyclopaedia Britannica, 1911 ed.
- ↑ а б Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 5: Отчет о состоянии и действиях 14-й Пехотной дивизии, СПб, 1898, стр. 223.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 10: Журналы, дневники и очерки военных действий частей VIII арм. корпуса, СПб, 1902 г., стр. 234
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 17.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1. СПб, 1901, стр. 23.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 100.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 62.
- ↑ В. Е. Борисов. Походы 64-го Пехотного Казанского его императорского высочества великого князя Михаила Николаевича полка, Санкт-Петербург, 1888, стр. 591.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, Сб, 1910, стр. 105.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 109.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 112.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 31
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 93: Дополнительный выпуск дневников и журналов военных действий, СПб, 1911, стр. 208.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 10: Журналы, дневники и очерки военных действий частей VIII арм. корпуса, СПб, 1902 г., стр. 107.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 379.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 411.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 41.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 13, ч. 1: Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса, ч. 1., СПб, 1901, стр. 439.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2), СПб, 1910, стр. 58.
- ↑ Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 64: Действия на Южном фронте с 21 по 31 декабря 1877 г. : ч. 2, СПб, 1910, стр. 58.
- Генов, Ц. Освободителната война 1877 – 1878. София, Наука и изкуство, 1978, с. 223 – 230.
- Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. Енциклопедичен справочник. София, ДИ П.Берон, 1986, с. 44,68 – 70, 136.