Шейново

село в община Казанлък, обл. Стара Загора
Вижте пояснителната страница за други значения на Шейново.

Шейново е село в Южна България, област Стара Загора, община Казанлък.

Шейново
България
42.6859° с. ш. 25.3154° и. д.
Шейново
Област Стара Загора
42.6859° с. ш. 25.3154° и. д.
Шейново
Общи данни
Население1794 души[1] (15 март 2024 г.)
45,9 души/km²
Землище39,08 km²
Надм. височина478 m
Пощ. код6144
Тел. код04327
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ83106
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Шейново
Петко Петков
(ГЕРБ)
Шейново в Общомедия

География

редактиране

Село Шейново се намира на 3 км от полите на Стара планина. То е едно от деветнадесетте населени места в рамките на община Казанлък. Селото е разположено в Казанлъшката котловина, част от Задбалканските котловини.

Само на няколко километра се намира язовир „Копринка“, подходящ за плажуване и риболов.

Шейново се нарежда на трето място по население и големина в тази селищна система, след Крън и Енина. Близкото отстояние от общинския център – гр. Казанлък, само 12 км, добрата инфраструктура и редовният обществен транспорт правят Шейново привлекателно за живеене и бизнес. Строят се много нови жилищни сгради, много стари се реставрират. През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване броя на децата и младите семейства в селото.

Шейново е село, изиграло важна роля в движението за Освобождение на България от османска власт. Известно със знаменитата Шейновска битка. Първите жители, потърсили подслон в това село, са били изселени от Родопите. Турски семейства се заселват и създават село Шейново, поради дадените природни богатства: плодородно поле, умерен климат в близост до величествена планина, от която текат много реки, минаващи през селото. Буйни потоци, идващи от Ормана, Хаджиевец и от местността Чобан Чаир и др. Годината на основаването на селото – 1663 г. е спомената в документи на турския пътешественик Евлия Челеби, който няколко пъти посещава селата в районите на Стара Загора и на Казанлъшката долина. Той пише:

За да се отиде в село „Ортукча“, трябва да се мине през Акча-Казанлък и Шекерледе-Хаджи Димитрово. Около създаденото село е имало богата растителност, вековни брястове, орехи, тополи и върби, които са поддържали постоянна хладина и влага в земята.

Данни сочат, че първото име на селото е било „Ортукча“, което в превод означавало завладявам и разделям. Предполага се, че заселниците, идващи от Родопите, заемат земите южно от Шипка. По-късно турците го наричали „Омучоолу“, което в превод означавало село, облечено в хубава премяна. След Освобождението в общината е намерен документ от XVII век, според който се предполага, че селото носи третото си име от турския пълководец Лала Шахин, пребивавал по тези места. Най-правдоподобно името му Шейново да е от турските думи шен и ова, което в превод означава „Весело поле“ с обилна зеленина, множество реки и извори. Още преди Освобождението на руските карти, наред с Шипка и Казанлък, е било изписано името Шейново.

След 1937 г. селото започва да се благоустроява по закона за Трудовата повинност, според който всеки работоспособен български гражданин трябва да отработи по 10 – 15 дни по благоустрояването на селото по програма на общината. В с. Шейново има прогимназия, нарастват нуждите от класни стаи. Училищното настоятелство взема решение да построи втори етаж на училището. През 1935 – 1936 г. е започнато строителството му.[2] През 1948 г. Шейново се електрифицира. На 2 февруари 1949 г. се учредява трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с 58 членове.[3] През 1959 г. се образува Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Шипченска епопея“, в което влизат: Шейново, Шипка, Дунавци, Г. Дряново, Ясеново. През 1959 г. се приема строителен план за благоустрояване на с. Шейново: водоснабдяване и канализация, обновяване на центъра, изправяне и асфалтиране на улици, закриване на течащи реки през селото, построяване на околовръстен път Дунавци – Шипка, стадион, ново читалище, административна сграда на ТКЗС, битов комбинат, паметник на победата, парк, детски ясли, детска градина, младежки дом, пристройка и разширение на училището.[4] На 20 юни 1960 г. се прави първа копка за ново читалище в центъра на селото, открито на 19 януари 1964 г. През 1961 г. се открива новопостроен стадион, на който се провеждат републикански селски състезания. Празник за селото е провеждането на 18-ата републиканска селска спартакиада през 1978 г. През пролетта на 1981 г. се честват 100 г. от основаването на училището в селото, а през 1984 г. – 100 г. от създаване на читалището. На 9 септември 1944 г. библиотеката към читалището има фонд 800 тома, който нараства до 26 000 тома през 1984 г.[5]

Население

редактиране
Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[6]

Година на
преброяване
Численост
19342008
19461999
19561774
19651800
19752030
19852148
19922046
20012002
20111871
20211555

Преброяване на населението през 2011 г.

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 1 871 100
Българи 1 015 54,24
Турци 235 12,56
Цигани 287 15,33
Други 23 1,22
Не се самоопределят 14 0,74
Неотговорили 297 15,87

Културни и природни забележителности

редактиране

Отстои на 1 км от откритите от експедиция ТЕМП тракийски могили със съкровища Голяма Косматка и Косматка.

В село Шейново се намира Паметникът на победата, издигнат на мястото, където е победен Вейсел паша.

Редовни събития

редактиране

Много и разнообразни са редовните събития в културния и обществения живот на селото. В хронологичен ред те са разположени така:

  • 9 януари – тържествено отбелязване на годишнината от боевете при Шейново (1878 г.). Събитието се организира и провежда при Паметника на победата.
  • 25 март – празник на храма на селото „Свето Благовещение“. В отслужването на празничната литургия в църквата винаги гостува старозагорският митрополит Галактион.
  • 6 май, Гергьовден – ежегоден празник на селото. Културно-музикалната програма винаги включва многобройни и разнообразни изпълнения на местни и гостуващи ансамбли и изпълнители. В традиция се превръща и ежегодният мотокрос по случай празника. Многото участници и големите награди за победителите в различните класове превръщат това спортно мероприятие в истинско и незабравимо зрелище.
  • Ежегодно в селото се отбелязват такива светли дати като националния празник 3 март; празника на българската просвета и писменост 24 май, годишнините от Априлското въстание и много други.

Националните обреди и обичаи се спазват с традиционните кукерски игри и лазаруване.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Мантуров, Христо. Кратка история на село Шейново, Казанлъшко. Документален център „Авангард“, 2003, с. 39.
  3. Мантуров, Христо. Кратка история на село Шейново, Казанлъшко. Документален център „Авангард“, 2003, с. 45.
  4. Мантуров, Христо. Кратка история на село Шейново, Казанлъшко. Документален център „Авангард“, 2003, с. 48.
  5. Мантуров, Христо. Кратка история на село Шейново, Казанлъшко. Документален център „Авангард“, 2003, с. 56.
  6. „Справка за населението на село Шейново, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020.
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)