Отваря главното меню

Голяма Косматка

гробница на Севт ІІІ

Голяма Косматка е тракийска могила намираща се на 1 км южно от град Шипка, България. В нея е открита една от малкото запазени неограбени тракийски гробници – най-вероятно тази на Севт III.

Голяма Косматка
Вход към гробницата на Севт III
Вход към гробницата на Севт III
Местоположение
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.6963° с. ш. 25.3391° и. д.
Голяма Косматка
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна Флаг на България България
Област Област Стара Загора
Археология
Вид Могила
Период ΙV век пр.н.е.
Епоха Тракийска епоха
Голяма Косматка в Общомедия

Паметникът е отворен за посетители.[1]

Описание и особеностиРедактиране

АрхитектураРедактиране

Голямата Kосматка е сред най-големите могили в Тракия, с максимална височина 23 м и диаметър 130 м.[2] Гробницата е изградена в предварително натрупан за целта могилен насип.[3] Широка алея води към фасадата и входа.

Под могилата, гробницата се състои от коридор (дромос) дълъг 13 м и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и покрито с фалшив свод. В него е намерен скелет на кон.[4] Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 4.50 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети, гвоздеи и два релефни медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Горгона Медуза на западното.[5] Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него е издълбана погребалната камера, с моделирано каменно легло. В това помещение са намерени повечето предмети.[6]

Археологически находки от гробницатаРедактиране

 
Находки – гробен инвентар I
 
Находки – гробен инвентар II

В третата камера на място са намерени предмети, които свидетелстват за особено пищно погребение. Те включват:[7] златен венец дъбови листа и жълъди, съдове за пиене и сервиране на вино (три глинени амфори, бронзов аскос и патера, сребърна каничка и фиала, златен киликс); елементи от въоръжението (бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници, нагръдник със златотъкана украса, железен меч в ножница със златни апликации, върхове на копия), украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, стъклени пулове за игра, предмети, както и свързани с тоалета: два съда за благовония от алабастър и позлатена сребърна пиксида (кутийка) с форма на мида.

Човешки останкиРедактиране

В гробницата не са намерени човешки останки, освен три негорели зъба от 10-12-годишен индивид, разпръснати в кръглата камера.[8] Няма данни в подкрепа на идеята, че тялото е било кремирано в дромоса.[9]

Бронзова главаРедактиране

 
Бронзовата глава – изложена в НАИМ – София

На 7 м пред фасадата е открита бронзова глава от статуя на мъж, на средна възраст, с мустаци и брада.[10]

Според проучвателите, това е портрет на Севт ІІІ. Димитрова обнародва пълните резултати от извършеният химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава показва, че тя е от района на гр. Казанлък, което е свидетелство, че скулпторът/ите изработили тази статуя, са работили на място. Според Димитрова техниката на изливане на бронза и стилът позволяват да се предположи, че авторът на този античен шедьовър е Силанион – един от най-известните атински скулптори.[11]

Затваряне на гробницатаРедактиране

След полагането на гробните дарове, в първата камера е извършено жертвоприношение на кон, мраморната врата към втората камера е начупена и късове от нея, заедно с други камъни и блокове, са използвани за зазиждане на входовете към първите две камери. Коридорът е опожарен и запълнен с камъни и почва.

Интерпретации и дискусииРедактиране

ДатировкаРедактиране

Предметите, открити в гробницата се датират общо в късния IV – ранния III век пр.н.е. Точната дата е трудно да се установи, тъй като металните предмети имат дълъг период на употреба. Една от трите амфори има печат Ἡροτίμου Ἀν(—), който се датира грубо в периода 310 – 275 г. пр.н.е. [12]

Севт ΙΙΙРедактиране

Аргументите да се твърди, че погребаният в Голямата Косматка е тракийският владетел Севт ІІІ са няколко:[13]

  • Върху шлема и два от сребърните съдове е изписано името на собственика им в родителен падеж: Севт (ΣΕΥΘΟΥ);
  • Могилата е издигната на 10 км от Севтополис, столицата на Севт III;
  • Според Китов, изображенията на Севт III върху монетите са сходни с профила на бронзовата глава;
  • Датата на погребението съвпада с периода, в който се счита, че е починал Севт ІІІ (за смъртта му няма преки данни; според различните мнения, Севт умира между края на IV и 80-те години на III в. пр.н.е.).[14]

Пиксида с форма на мидаРедактиране

Един от най-озадачаващите артефакти от погребалния инвентар е изящната позлатена пиксида с форма на мида (Pecten jacobaeus), с дължина 16 см, ширина 17.8 см, височина 4 см и тегло 381.46 грама.

Едно вероятно обяснение за присъствието на козметична кутийка в иначе воински гроб е, че пиксидата е принадлежала на Береника, съпругата на Севт, спомената в Севтополския надпис. Емил Нанков, който предлага идеята, показва, че този тип предмети се срещат в богати женски гробове в Южна Италия и Древна Македония, откъдето най-вероятно е и коренът на Береника. Според него Береника поставя пиксидата в гробницата на съпруга си като начин да се сбогува с него.[15]

Надписи върху сребърните съдовеРедактиране

Върху два от сребърните съдове има надписи с теглото им в монетни единици (тетрадрахми) и името на собственика (Севт). Според Чавдар Цочев, надписите са направени при постъпването на съдовете в хазната на Севт III или при по-късна инвентаризация.[16]

По-ранни фази и култови интерпретацииРедактиране

Китов изказва предположението, че преди затварянето на гробницата, съоръжението е използвано повече от век като храм в който са извършвани Орфически мистерии.[17] Твърдението му не е подкрепено с археологически данни.

Археологическо проучванеРедактиране

Голямата Косматка е разкопана през септември и октомври 2004 г. от екипа на Георги Китов.

През 2007 г. на могилата са осъществени измервания с георадар, ръководени от Явор Шопов. Според него в могилата се намира по-голяма, неразкопана сграда.[18]

Опазване и консервацияРедактиране

От началото на месец юни 2016 г. гробницата е отворена за посетители след извършване на необходимите СМР и реставрационни дейности.[1]

В началото на месец март 2015 г. д-р Момчил Маринов (директор на Историческия музей „Искра“, гр. Казанлък от 2013 г.), обявява, че могилния насип на Голямата косматка пропада заради дъждовете и усилилите се свлачищни процеси на хълма през пролетта на същата година и земни маси са проникнали в дългия коридор към куполната камера на съоръжението.

Свлачищните процеси са регистрирани от служителите на музея още в началото на 2015 г. и поради това гробницата-музей е функционирала със спорадично работно време за посетители до 3 март, след която дата обаче е затворена за посетители.[19]

Вижте същоРедактиране

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б muzei-kazanlak.org Могила Голяма Косматка – Гробница Севт ІІІ
  2. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 35 – 36.
  3. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 38.
  4. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 66 – 74.
  5. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 81 – 88.
  6. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 94 – 100.
  7. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 102 – 332.
  8. Димитрова, Диана. Гробницата на цар Севт III в могила Голяма Косматка. София, Арос, 2015. ISBN 978-954-9873-94-8. с. 113.
  9. Nankov, E. 2011. Berenike bids farewell to Seuthes III: the silver-gilt scallop shell pyxis from the Golyama Kosmatka tumulus Archaeologia Bulgarica 15(3), с. 2.
  10. Saladino, V., 2012. Il ritratto di Seuthes III, Jahrbuch des Deutschen Archäologischen Instituts 127/128, 125 – 205.
  11. Димитрова, Д. „Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка“, София 2015, ИК Арос, ISBN 9789549873948
  12. Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 783 footnote 7. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
  13. Kitov, G., 2005. The newly discovered tomb of the Thracian ruler Seuthes III, Archaeologia Bulgarica 9(2), 52.
  14. Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 783. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
  15. Nankov, E. 2011. Berenike bids farewell to Seuthes III: the silver-gilt scallop shell pyxis from the Golyama Kosmatka tumulus Archaeologia Bulgarica 15(3), с. 1 – 22.
  16. Tzochev, Ch. 2016. Accounts from the treasury of Seuthes III: inscribed silver plate found in the tomb of the Golyama Kosmatka Mound, Hesperia 85(4), 779 – 794. doi:10.2972/hesperia.85.4.0779
  17. Китов Г., „Царската долина на траките в Казанлъшко“, сб. „Казанлък в миналото и днес“, кн. 5, 1995 г., Стара Загора
  18. Китов, Г., М. Първин, Я. Шопов 2008. Проучване с георадар на могилата „Голямата Косматка“ до с. Шипка Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 291 – 293
  19. dariknews.bg „Пропада хълмът над гробницата на Севт Трети“, публикация от 19 март 2015, Автор – Деляна Бобева