Шипиково
Шипиково (на сръбски: Шипиково или Šipikovo) е село в Градската община Зайчар, Сърбия. Населението му е 511 души (2002).
| Шипиково Шипиково/Šipikovo | |
  Шипиково | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Зайчарски окръг |
| Община | Зайчар |
| Надм. височина | 199 m |
| Население | 511 души (2002) |
| Шипиково в Общомедия | |
История редактиране
Селото има предимно влашко население.[1] От 1878 до 1919 година е в територията на България. След подписването на Ньойския мирен договор, когато през землището на Шипиково е прокарана новата граница между България и Кралството на сърби, хървати и словенци част от жителите му образуват новото село Шипикова махала върху онази част от землището му, която е останала на територията на България.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шипиково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В 1991 година Шипиково има 672 жители. В 2002 година селото има 511 жители, от които 335 власи, 155 сърби, 4 румънци, 1 мюсюлманин, 1 българин и 14 други.
Личности редактиране
- Родени в Шипиково
Цвятко Иванов, македоно-одрински опълченец, музикантска команда на 11 сярска дружина[3]
Бележки редактиране
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 214.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209 и 831.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 304.
