Отваря главното меню

Шопско Рудари

селище в Република Македония

Шопско Рудари или Шопско Рударе (на македонска литературна норма: Шопско Рударе) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Шопско Рудари
Шопско Рударе
— село —
Новата църква „Свети Никола“, 1943 г.
Новата църква „Свети Никола“, 1943 г.
North Macedonia relief location map.jpg
42.0728° с. ш. 22.0161° и. д.
Шопско Рудари
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Географска област Средорек
Надм. височина 451 m
Население (2002) 143 души
Пощенски код 1360
Шопско Рудари в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено западно от град Кратово. Махалите му носят имената на родовете, живеещи в тях – Чергинска, Умишка, Кръстевска, Цоцевска, Йойевска, Църногорска и т.н.

ИсторияРедактиране

 
Старата църква „Свети Никола“
 
Ктиторският надпис на новата църква „Свети Никола“, градена от 1936 до 1943 г.

В местността Цоцев камен край Шопско Рудари е открита праисторическа обсерватория.[1]

В XIX век Шопско Рудари е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Наречено е Шопско, за да се отличава от съседното село Турско Рудари. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Шопско Рудари има 750 жители, всички българи християни.[2]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 20 от 95 къщи в селото на 7 март 1898 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Рударе има 40 сръбски патриаршистки къщи.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Шопско Рудари има 680 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

На 13 декември 1904 година кратовската чета на ВМОРО под командването на Атанас Бабата изненадва и разбива в Шопско Рудари сръбската чета на Йован Довезенски. Осем сръбски четници загиват и четата се пръска.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Шопско Рудари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 143 жители, всички македонци.[9]

Старата църква „Свети Никола“Редактиране

В най-старата махала на селото – Чергинската са разположените една до друга две църкви на селото – старата и новата, като и двете са посветени на „Свети Никола“. Новата църква е строена от 1939 до 1943 година и представлява кръстокуполна базилика. Старата църква е еднокорабна полувкопана базилика, която днес е запусната и не функционира като храм. Църквата е паметник на културата и е забележителна със зидания си иконостас, подобен на този в „Свети Георги“ в Старо Нагоричане или на „Свети Димитър“ в битолското село Градешница. Иконостасът и апсидалната ниша са изписани между 1567 и 1568 година и в този период, може би е изградена и самата църква. В 1581 иконостасът се сдобива с царски двери. Църквата цялостно е изписана по-късно, в края на XVI или в първите десетилетия на XVII век от друга зографска група.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Шопско Рудари
  •   Борис Данев Алексиев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[11]

БележкиРедактиране

  1. Шопско Рударе. Праисториска обсерваторија стара 4000 години
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  7. Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. И спомениците ги игнорираат, зарем не?!. // Утрински весник. 16 октомври 2006 г. Посетен на 30 март 2014 г.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 88; а.е. 420, л. 6


Населени места в Община Кратово  
Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари

Исторически села: Ваклинци | Върбица