Щирия (на немски: Steiermark; на словенски: Štajerska) е федерална провинция в състава на Австрия.

Щирия
Steiermark
Административно деление на Австрия
Знаме
      
Герб
Разположение на Щирия в АвстрияРазположение на Щирия в Австрия
СтранаАвстрия
СтолицаГрац
Площ16 401 km²
Население1 243 052 души (2019)
75,8 души/km²
ЛандесхауптманФранц Фофес (СДПА)
Официален сайтverwaltung.steiermark.at
Щирия в Общомедия

География

редактиране

Територията на провинцията е 16 392 km² (втора по големина в Австрия). На север Щирия граничи с провинциите Горна и Долна Австрия, на изток с Бургенланд, на юг със Словения и провинция Каринтия и на запад със Залцбург.

Терминът „Горна Щирия“ (на немски: Obersteiermark), използван от австрийците, се отнася за северните и северозападните части на провинцията (окръзи Лицен, Юденбург, Кнителфелд, Леобен, Брак ан дер Мур и Мюрцушлаг). Названието „Западна Щирия“ (на немски: Weststeiermark) се отнася за окръзите на запад от Грац (Фойтсберг, Дойчландсберг, западната част на окръг Лейбниц). Окръзите на изток от Грац (Вейц, Хартберг, Фелдбах и Радкерсбург) се наричат „Източна Щирия“ (на немски: Oststeiermark)

Административно деление

редактиране

Провинцията се състои от 13 окръга, 1 статутарен град и 12 селски окръга:

Статутарни градове

Селски окръзи

По време на ранния Древен Рим, Щирия е била обитавана от келтски племена. След завладяването му от римляните източната част от това, което сега е Щирия, е част от Панония, докато западната е била включена в Норик. По време на Великото преселение на народите е била завладявана или пресичана от вестготите, хуните, остготите, ругите, лангобардите, франките и аварите. През 595 г. последните са победени от славяните, които впоследствие я управляват.

Щирия се развива културно и икономически при управлението на ерцхерцог Джон между 1809 и 1859 г. През 1918 г., след Първата световна война, е разделена на две части – северна (образуваща това, което днес е австрийската провинция) и южна, наречена Долна Щирия, населявана главно от етнически словенци, и която впоследствие преминава към Югославия, а после към Словения.

Икономика

редактиране

Както и другаде в развития свят, и тук е имало отдръпване от производствения сектор към сектора на услугите. Това е имало негативни последствия за индустриалните региони на Горна Щирия, което причинява стабилен спад в населението в последните години. През 2004 г. Щирия има най-големия икономически растеж в Австрия от 3,8%.

Външни препратки

редактиране