Вижте пояснителната страница за други личности с името Розентал.

Юлий-Цезар Августов Ро̀зентал (на полски: Juliusz Rozenthal, Ю̀лиуш Розѐнтал) е български поет и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Юлий Розентал
Juliusz Rozenthal
български поет и революционер
Портретна снимка
Портретна снимка
Роден
14 юни 1872 година
Починал
25 септември 1903 година (31 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Въоръжена борба
ПодкрепялВМОРО
Противник наОсманската империя
Участник вИлинденско-Преображенското въстание
Активна дейност1902 – 1903 г.
Литература
Жанровепоезия
Известни творби„Недопети песни“
Семейство
БащаАвгуст фон Розентал
Юлий Розентал в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Пионерното отделение в четата на Дечев (подпрял с ръка машината), Розентал е пръв от ляво надясно

Юлий Розентал е роден на 14 юни 1872 година в руския град Иркутск, в семейството на заточения в Сибир полски анархист Август фон Розентал. Брат е на художника Август Розентал. Около 1882 година семейство Розентал се преселва в България (първоначално в Източна Румелия). Юлий започва да учи в Габровската гимназия, но е изключен заедно с брат си заради „пропагандиране на социализма сред съучениците“. По-късно преподава в училища в Търновско и Новозагорско. Записва се да учи Право в Софийското висше училище. В същото време, под въздействие на Пейо Яворов, се включва в редиците на ВМОРО. През август 1902 година влиза нелегално в Македония и два месеца провежда обучение за работа с взривни материали на четници на организацията. Заедно с Александър Соколов постъпва в четата на велешкия войвода Никола Дечев и е избран за секретар и командир на „техническото отделение“. С четата заминава за Македония, за да вземе участие в Илинденско-Преображенското въстание. Загива в сражение край кратовското село Луково на 12/25 септември 1903 година. Четата е обкръжена от редовна войска и башибозук. Розентал ръководи група бомбохвъргачи, но е ранен тежко в крака. При опита за оттегляне на оцелелите четници, решава да остане на позицията, за да ги прикрива.[1][2]

Розентал е автор на стихосбирката „Недопети песни“, издадена посмъртно в 1904 година от Антон Страшимиров.[3] Превежда и романа „С огън и меч“ на Хенрик Сенкевич.[4]

Христо Силянов пише:

Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ... Юлий Розенталъ, студентътъ-поетъ съ русата остра брадичка, покосенъ отъ турски куршумъ въ самия дебютъ на своето четуване...[5]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Клейн, Збигнев. Полски следи в изграждането на нова България 1877 – 1914. Парадигма, 2004. ISBN 954-9536-92-0. с. 87, 107, 194, 232.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 408-409.
  3. Енциклопедия България, том 5. София, Издателство на БАН, 1986. с. 810.
  4. Аврамовъ, Стефанъ. Юлий Розенталъ. // Илюстрация Илиндень 3 (9 (29). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1930. с. 7.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 101.