Юнган (река в Швеция)

Река в Швеция

Юнган (на шведски: Ljungan) е река в централната част на Швеция (провинции Йемтланд и Вестернорланд), вливаща се в Ботническия залив на Балтийско море. Дължина 399 km, площ на водосборния басейн 12 851 km².[1]

Юнган
(на шведски: Ljungan)
62.9626° с. ш. 12.5827° и. д.
62.3049° с. ш. 17.3798° и. д.
Изворът и устието на река Юнган в Швеция
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Швеция
Дължина399 km
Водосб. басейн12 851 km²
Отток137.6 m³/s
Начало
Мястоез. Юнгсьорна (Скандинавски планини)
Координати62°57′45.36″ с. ш. 12°34′57.72″ и. д. / 62.9626° с. ш. 12.5827° и. д.
Надм. височина935 m
Устие
МястоБалтийско море
Координати62°18′17.64″ с. ш. 17°22′47.28″ и. д. / 62.3049° с. ш. 17.3798° и. д.
Надм. височина0 m
Юнган в Общомедия
Карта на течението на река Юнган

Географска характеристика

редактиране

Река Юнган води началото си от малкото езеро Юнгсьорна, разположено на 935 m н.в., на северното подножие на масива Хелагсфелет, в южната част на Скандинавските планини. В горното и средно течение има югоизточно направление и тече в дълбока и зелесена долина, като преминава през няколко проточни езера (Стуршон, Ланашон, Хаверн, Холмшон и др.) и образува множество бързеи, прагове и 45 малки водопада. В долното течение посоката ѝ става източна и тече по хълмиста приморска равнина. Влива се в западната част на Ботническия залив на Балтийско море, при град Сватвик (лен Вестелнорланд).[1]

Водосборният басейн на река Юнган обхваща площ от 12 851 km². Речната ѝ мрежа е едностранно развита, с повече, по-дълги и по-пълноводни леви притоци. На север и юг водосборният басейн на Юнган граничи с водосборните басейни на реките Индалселвен, Своган, Юснан и други по-малки, вливащи се в Ботническия залив на Балтийско море. Основни притоци: Арон и Иймон (леви).[1]

Юнган има предимно снежно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно пълноводие (май и юни) и зимно маловодие Среден годишен отток в устието 137,6 m³/s. През зимата замръзва за период от 4 – 5 месеца.[1]

Стопанско значение, селища

редактиране

В средното и долното течение на реката е изградена каскада от 14 ВЕЦ (Тронгфорсен, Ретан, Торпсхамар и др.) с обща годишна мощност над 400 Мвт. Част от водите ѝ се използват за битово и промишлено водоснабдяване и воден туризъм. Най-големите селища разположени по течението ѝ са градовете: Онге, Матфорш, Квислебю.[1]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране