Юния Лепида

Юния Лепида (на латински: Junia Lepida; * 18; † 65) e римска аристократка от 1 век. Тя е пра-правнучка на император Август.

Юния Лепида
римска благородничка
Родена	18 г.
Починала	65 г.
Семейство
Род	Юнии
Баща	Марк Юний Силан Торкват
Майка	Емилия Лепида
Братя/сестри	Децим Юний Силан Торкват Марк Юний Силан Юния Калвина Луций Юний Силан
Съпруг	Гай Касий Лонгин
Деца	Касия Лонгина

Биография

Принадлежи към фамилията Юнии, клон Юний Силан. Дъщеря е на Гай Апий Юний Силан (консул 28 г.) и първата му съпруга Емилия Лепида, дъщеря на Луций Емилий Павел (консул 1 г.) и Виспания Юлия Младша, която е внучка на Август. Сестра е на Юния Калвина. Вероятно е сестра и на Марк Юний Силан (консул 46 г.), Децим Юний Силан Торкват (консул 53 г.), Луций Юний Силан (претор 48 г. и годеник на Октавия) и на Юния Силана, които са деца на Емилия Лепида и Марк Юний Силан Торкват (консул 19 г.).

Тя се омъжва за юриста и консула от 30 г. Гай Касий Лонгин (* 13 пр.н.е.; † 69 г.), син на Луций Касий Лонгин (суфектконсул 11 г.) и Елия, дъщеря на юриста Квинт Елий Туберон (консул 11 пр.н.е.) и брат на Луций Касий Лонгин (консул 30 г.).

Юния Лепида е леля на Луций Юний Силан Торкват (* 40 г.; † 65 г., убит по нареждане на Нерон), син на Марк Юний Силан (консул 46 г.), който расте при нея и съпруга ѝ след смъртта на баща му.

По времето на Нерон Юния Лепида е обвинена в черна магия, съпругът ѝ е изпратен в изгнание през 66 г. в Сардиния, реабилитиран е от Веспасиан и се връща в Рим, където умира през 69 г.

Деца

Юния Лепида и Гай Лонгин имат децата:

• Касия Лонгина (* 35 г.), омъжена за генерал Гней Домиций Корбулон; те имат децата
  • Домиция Корбула, омъжена за сенатора Луций Аний Винициан
  • Домиция Лонгина, през 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан
• Касий Лепид (* 55 г.), баща на
  • Касия Лепида (* 80 г.), омъжена за Гай Юлий Александър Беренициан; те имат децата
    • Юлия Касия Александрия (* 105 г.), омъжена за Гай Авидий Хелиодор (* 100 г.)
    • Авидий Касий (* 130 г.), узурпатор през 175 г.

Източници

• E. Groag, A. Stein, L. Petersen – e.a. (edd.), Prosopographia Imperii Romani saeculi I, II et III, Berlin, 1933. (PIR2)
• Christian Settipani, Continuite Gentilice et Continuite Familiale Dans Les Familles Senatoriales Romaines, A L'Epoque Imperiale, Mythe et Realite. Linacre, UK: Prosopographica et Genealogica, 2000. ILL. NYPL ASY (Rome) 03 – 983, pgs. 274 – 277.
• Тацит, Annales, 1. XV, 52, XVI, 8, 9.