Отваря главното меню
Юрдан Теодоров
Роден: 5 януари 1848
Починал: 1931

Юрдан Хаджипетков Теодоров или Тодоров е български общественик и търговец.

БиографияРедактиране

Юрдан Теодоров е роден през 1848 година в Елена, в семейството на богатия търговец хаджи Петко Хаджитодоров. Племеник е на просветителя Иван Момчилов. Завършва Даскалоливницата, след което се записва в Робърт колеж в Цариград, който не завършва поради здравословни причини.

През 1876 година е назначен от османските власти за член на Търновския окръжен съд. След потушаване на Априлското въстание е включен в Извънредната комисия, която съди въстаниците от Търновски санджак. Помага на мнозина да се спасят от смъртно наказание.

След Освобождението е първи кмет на Елена, а след това – губернатор на Русенска губерния. Приближен е до Консервативната партия. [1] При Режима на пълномощията е член на Държавния съвет. Изпълнява специални правителствени мисии, свързани с ограничаването на изселването на турци от България, както и изкупуване в полза на държавата на земи на изселващи се турци от Кюстендилско. [2] През 1882 и 1883 година отклонява покани да заеме министерски пост.[3]

След смъртта на баща си през 1884 година се завръща в Елена[4], откъдето управлява наследения бизнес – селскостопанско производство, банкерство и други. Тодоров е дългогодишен член на ръководството на еленското читалище „Напредък“, включително и негов председател. Народен представител от Елена е в І, ІІ и ІV Обикновено народно събрание.[5] На изборите за IX Обикновено народно събрание през ноември 1896 година не е избран поради манипулациите от страна на властите, но през 1901 година е депутат в XI Обикновено народно събрание.[6]

Макар и приближен до различни партии в различни периоди от живота си, Юрдан Тодоров не членува в нито една. Политически, той е русофил. През 1896 година пише до д-р Кръстьо Кръстев

Преди всичко че не съм бивал върл партизанин, освен на двуглавото птиче, което освободи България, нъ все пак винаги най-далеч съм бил от Стамболова от началото до края. В него аз виждах най-големия тиранин на света...[7]

През 1897 година, в отговор на политически нападки за участието му в съденето на участници в Априлското въстание, издава книгата си “Възпоминания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдението на българските въстаници в Търново".[8]

Юрдан Тодоров е баща на писателя Петко Тодоров, философа Христо Тодоров и любимата на Яворов Мина Тодорова.

БележкиРедактиране

  1. Бащата на Петко Ю. Тодоров бил царят на град Елена, Сега, 16 октомври 2004
  2. Василев, Васил Т. Да имаш човек в парламента, Адвокатски преглед, 12/2014, с. 17
  3. Пиндиков, Александър. За Юрдан Хаджипетков Тодоров (Тедоров) и неговите „Възпоменания...“, в: Теодоров, Юрдан П. Възпоменания по въстанията в Търновския санджакпрез 1876 година и по съдениет на българските въстаници в Търново, Спомени. Статии. Писма, София 1990, с. 12.
  4. Юрданчо паша спасил Габрово от турците, Труд, 14.05.2011
  5. Иванов, Мартин. Мрежовият капитализъм: Българската търговска банка и нейните сродни дружества 1890-1914 г., София 2010, с. 486.
  6. Пиндиков, Александър. За Юрдан Хаджипетков Тодоров (Тедоров) и неговите „Възпоменания...“, в: Теодоров, Юрдан П. Възпоменания по въстанията в Търновския санджакпрез 1876 година и по съдениет на българските въстаници в Търново, Спомени. Статии. Писма, София 1990, с. 16-17, 27.
  7. Теодоров, Юрдан П. Възпоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдениет на българските въстаници в Търново, Спомени. Статии. Писма, София 1990, с. 190.
  8. Гърдев, Борислав. Предизборни страсти подтикват Юрдан П. Теодоров за неговите „Възпоменания“, liternet.bg, посетен на 2 ноември 2015 г.