Отваря главното меню
Юрий Шилдер-Шулднер
руски генерал
Юрий Шилдер-Шулднер 
Роден: 4 май 1816 г.
Починал: 7 май 1878 г. (62 г.)

Юрий Иванович Шилдер-Шулднер (на руски: Юрий Иванович Шильдер-Шульднер) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

БиографияРедактиране

Роден е на 4 май 1816 г. в гр. Витебск (Беларус) в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва офицерско училище за дворяни, наречено Дворянски полк (1837), и Николаевската генералщабна академия.

Служи последователно в: XXXVII-ми екатеринбургски пехотен полк, Образцовия пехотен полк, Лейбгвардейския семьоновски пехотен полк. По време на Източната война от 1855 г. участва в състава на войските охраняващи крайбрежието на Петербургска губерния. Командир от 1860 г. на XIV-ти олонецки пехотен полк, с който участва в потушаването на Полското въстание от 1863 г. Отличава се в битките на 7 и 9 февруари 1863 г., за което получава височайшата награда златна сабя с надпис „За храброст“ и командването на лейб-гвардейски Гренадерски полк. През периода 1863 и 1864 г. изпълнява длъжността Влоцлавски военен началник и военен началник на Варшавско-бронбергската железница. Генерал-майор от 1864 г., а от 1872 г. командир на V-та пехотна дивизия. Генерал-лейтенант от 1873 г. [1]

Участие в Руско-турска война (1877 – 1878)Редактиране

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) продължава да е командир на V-та пехотна дивизия, включена в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Командващ лявата колона на отряда. Бие се на 3/15 юли при с. Муселиево в битката за Никопол, като прекъсва пътя за отстъпление на Никополския турски гарнизон към Плевен. Участва в общата атака, завършила с превземането на Никопол (4/16 юли).

На 6/18 юли е назначен за командир на отряд със задача да влезе в Плевен (първа атака на Плевен). Води бой с армията на Осман паша при с. Буковлък и Янък баир. Не получава исканите подкрепления и прекратява атаката. При втората атака на Плевен командва частите на десния руски фланг срещу Гривишките редути.

Участва в зимното преминаване на Стара планина от Западния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Командир на отряд в състав: 9 батальона, 13 ескадрона и сотни, 32 оръдия. Осигурява десния фланг срещу действията на турските сили от укрепения лагер при с. Литаково. След преминаването на Стара планина участва в превземането на София (23 декември / 4 януари).

Включва се в зимното прочистване на Тракия от остатъците на Централната турска армия. Командир на колона, настъпваща по долината на р. Тополница. Бие се храбро при селата Първенец, Белащица, Оризари и Брестник. Участва в превземането на гр. Пазарджик и пресичането на пътя за отстъпление на Сюлейман паша към Одрин (2/14 януари 1878).

Умира на 7 май 1878 г. в гр. Адрианопол (днес Одрин, Турция).

НаградиРедактиране

  • Орден Света Анна 1-ва степен
  • Орден Свети Станислав 1-ва степен
  • Орден Свети Владимир 2-ра степен
  • Орден Свети Владимир 3-та степен
  • Орден Свети Владимир 4-та степен
  • Орден Света Анна 2-ра степен
  • Орден Света Анна 3-та степен
  • Орден Свети Станислав 2-ра степен с императорска корона
  • Орден Свети Станислав 3-та степен
  • Пруски орден Червен орел 3-та степен
  • Австрийски орден Желязна корона 2-ра степен
  • Знак за отлична 20 годишна служба
  • Бронзов медал за войната от 1853 –1856 г.
  • Бронзов медал за потушаване на Полското въстание 1863 – 1864 г. [2]

СемействоРедактиране

  • баща Johann von Schilder-Schuldner
  • брат Alexander Cölestin (Alexander Ivanovich) von Schilder-Schuldner
  • съпруга Anna Vas. von Schilder-Schuldner
  • син Vasili Jur'evich von Schilder-Schuldner
  • дъщеря Anna Jur'evna von Schilder-Schuldner
  • син Nikolai Jurievich von Schilder-Schuldner
  • син Sergei Jur'evich Schilder-Schuldner [3]

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986 с. 53, 58, 60 – 61, 110, 121, 131, 149 – 150, 177