Якоб Филип Хакерт

Якоб Филип Хакерт
Jakob Philipp Hackert
	Якоб Филип Хакерт Jakob Philipp Hackert
германски художник пейзажист
	„Портрет на Якоб Филип Хакерт в неговото ателие“; от Аугусто Никодемо, 1797 г.
Роден	15 септември 1737 г. Пренцлау, Германия
Починал	28 април 1807 г. (69 г.) Флоренция, Италия
Националност	Германия
Работил	художник
Кариера в изкуството
Жанр	пейзажна живопис
Направление	Класицизъм
	Якоб Филип Хакерт в Общомедия

Якоб Филип Хакерт (на немски: Jakob Philipp Hackert, всъщност Филип Хакерт), роден на 15 септември 1737 г. в Пренцлау, починал на 28 април 1807 г. в Сан Пиеро ди Караджо, днес Кареджи, квартал на Флоренция, е германски художник пейзажист в стил „класицизъм“

Биография

„Големите водопади в Тиволи“, 1783 г.

Якоб Филип Хакерт започва художественото си обучение в ателието на своя баща Филип Хакерт, починал 1786 г., и при своя чичо, който е бил художник декоратор. През 1758 г. започва да посещава Академията за изящни изкуства в Берлин. Привлича вниманието като художник за първи път през 1761 г. с нарисуването на два ведута.

Барон Адолф Фридрих фон Олтхоф го кани на остров Рюген, в Стокхолм, и в Щралзунд, където Хакерт рисува в градската му къща стенописи, днес адресът е „Ossenreyerstraße 1“, така също и в провинциалната му вила в имението Болдевиц, остров Рюген.

Между 1765 и 1768 г. Хакерт е заедно с Балтазар Антон Дункер в Париж. Там попада под влиянието на художника пейзажист и маринист Клод Жозеф Верне (1714 – 1789). По време на престоя му там той е съпровождан и подкрепян и от гравьора Йохан Георг Виле (1715 – 1808).

„Залата с тапетите в Щралзунд“

Установяване в Италия

След пътешествия из Нормандия и Пикардия Якоб Хакерт отива заедно със своя брат в Италия, като в Рим и Неапол се среща с меценатите Йохан Фридрих Райфенщайн и Уйлям Хамилтън. По-късно Хакерт пътува из цяла Италия и си създава име на много добър пейзажист. Получава многобройни поръчки от благородници от Европа и през 1768 г. става придворен художник в Неапол, в двора на краля на Неапол – Фердинанд ІV. Там той среща през същата година Йохан Волфганг фон Гьоте, който високо го цени и дори взема уроци при него. След смъртта на Хакерт Гьоте прави каталог на неговите картини, които притежава и пише биография на художника (1811 г.).

По причина на въстанието на лазароните в Неапол (най-бедната прослойка в Неапол, занимаваща се с хамалска и др. работа) Хакерт бяга през Ливорно и Пиза за Флоренция, където през 1803 г. се установява. Купува си малък селски чифлик в съседното селище Сан Пиеро ди Кареджо, днес Караджи, където си прави и ателие.

„Водопадът в Терни“, 1776-78 г.

Място на смъртта

За място на смъртта се ползва информацията от том 7 1966 г. на „Нови немски биографии“, стр. 410. Като място на смъртта в „Градски лексикон на Прецлау и историята в дати“ на издателя Юрген Тайл, Пренцлау, 2005 г., стр. 70 е посочен град Флоренция. Същото място стои и на информационния плакет на паметника на Хакерт в Пренцлау. Не са установени данни, които да налагат корекция в информацията на „Нови немски биографии“.

Налични фондове от картини

Норберт Милер, Клаудия Нордхоф: Плодотворната близост между Гьоте и Хакерт. Списък на наличните картини и графики от Якоб Филип Хакерт в сбирките на „Националния музей на Гьоте във Ваймар“. Кореспонденция между Гьоте и Хакерт. Теоретични художествени записки от наследството на Хакерт, Мюнхен, 1997 г.
Claudia Nordhoff; Hans Reimer: Jakob Philipp Hackert (1737 – 1807). Списък с произведенията на Хакерт, Берлин 1994 г.

Избрани творби

„Залата с тапетите в Щралзунд“ – Щралзунд, Осенрайерщрасе 1
„Аркадия – пейзаж с река“ – музей „Гьоте“, Франкфурт на Майн, 1775 г., масло върху платно
„Изглед към църквата „Св. Петър“ в Рим“ – музей „Щедел“, Франкфурт на Майн, 1777 г., масло върху платно, 72х90 cm
„Италиански пейзаж“ – имението Болдевиц на остров Рюген, 1778 г., масло върху платно, 65х88,5 cm
„Пейзаж с руини на храм на остров Сицилия“ – музей „Ермитажа“, Санкт Петербург, 1778 г., масло върху платно, 123х170 cm
„Големите водопади край Тиволи“ – музей „Ермитажа“, Санкт Петербург, 1783 г., масло върху пасло, 120х170 cm
„Есен – беритба на грозде край Сорент“ – музей „Валраф – Рихарц“, Кьолн, около 1784 г., масло върху платно, 97х66 cm
„Големия водопад в Тиволи“ – музей „Австрийска галерия“, Виена, 1790 г., масло върху платно, 120х196 cm
„Езерото Аверно“ – музей „Нова пинакотека“, Мюнхен, 1794 г., темперни бои върху хартия и картон, 57,6х83,6 cm
„Морското пристанище на Пиза“, „Померански краеведски музей“ – Грайфсвалд, 1799 г., масло върху ленено платно, 64,3х96,3 cm
„Проповедта на монаха“ – частна колекция, Берлин

Източници

Йохан Волфганг фон Гьоте: Филип Хакерт. Биографичен очерк, 1811 г. В: Гьоте, Йохан Волфганг фон: Съчинения по теория на изкуството и преводи. Съчинения за изобразителното изкуство, том 19, Берлин, 1973 г., стр. 523-721
Йозеф Едуард Весели: Хакерт, Филип. В: Общи немски биографии, том 10, изд. Дункер и Хумболт, Лайпциг, 1879 г., стр. 295 и следващите
Барон Волфганг фон Льонейзен: Хакерт Якоб Филип, В: Нови немски биографии, том 7, изд. Дункер и Хумболт, Берлин, 1966 г., ISBN 3-428-00188-5, стр. 410
Волфганг Крьониг, Райнхард Вегнер: Якоб Филип Хакерт – Художникът пейзажист от времето на Гьоте, Кьолн, 1994
Томас Вайднер: Якоб Филип Хакерт, Художници пейзажисти от 18. Век, том 1, Берлин, 1998 г.
Сабине Бок, Томас Хелмс: Болдевиц. История и архитектура на едно имение на остров Рюген. Изд. Томас Хелмс ферлаг, град Шверин, 2007,
Якоб Филип Хакерт, Писма 1761 – 1806 г., Издадени и коментирани от Клаудия Нордхоф, изд. Хайнхолц ферлаг, 2012 г. ISBN 978-3-86988-222-2

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jakob Philipp Hackert в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.