Яков Пеячевич е доктор по философия и учен от началото на ХVІІІ в., духовник-йезуит.

Яков Пеячевич
Роден 1681 г.
Починал 14 юли 1738 г. (57 г.)
Професия католически духовник и учен
Националност българин
Активен период ХVIII век
Жанр енциклопедичен

Съдържание

БиографияРедактиране

Яков Николов Пеячевич е роден около 1676 година в Чипровци в знатния род Пеячевичи. Негов чичо е Георги Пеячевич – един от водачите на Чипровското въстание.[1]

Отначало учи в колежа в Лорето, Италия, а през 1706 г. постъпва в ордена на йезуитите. До 1721 г. живее в Будим-Ерлау и Тирлау, а също и в Загреб, където преподава философия в Загребския университет. След това се завръща в Лорето като главен изповедник на „илирийския народ“. От 1725 г. служи в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.[1]

В края на 1728 г. Пеячевич става ръководител („супериор“) на йезуитския колегиум в Осиек, а от 1729 до 1731 г. на колежа в град Фюнфкирхен. След това от 1731 до 1738 г. е ректор на католическите училища в Пожега, Загреб и отново във Фюнфкирхен.[1]

Умира на 14 юли 1738 г. във Фюнфкирхен (днес град Печ в Унгария).[1]

ТворчествоРедактиране

Яков Пеячевич е автор на труда „Тезиси по обща философия“ – „Сбито изложение на старите и нови географски сборници, или географско изложение на Европа, Азия, Африка и Америка“ (Загреб, 1714). Една значима за времето си творба по история и география на света. Особено място заема историята и географията на Балканския полуостров.[2]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране