Яков Пеячевич
Яков Пеячевич е доктор по философия и учен от началото на ХVІІІ в., духовник-йезуит.
| Яков Пеячевич | |
| Роден | 1681 г. |
|---|---|
| Починал | 14 юли 1738 г. |
| Професия | католически духовник и учен |
| Националност | българин |
| Активен период | ХVIII век |
| Жанр | енциклопедичен |
Биография редактиране
Яков Николов Пеячевич е роден около 1676 година в Чипровци в знатния род Пеячевичи. Негов чичо е Георги Пеячевич – един от водачите на Чипровското въстание.[1]
Отначало учи в колежа в Лорето, Италия, а през 1706 г. постъпва в ордена на йезуитите. До 1721 г. живее в Будим-Ерлау и Тирлау, а също и в Загреб, където преподава философия в Загребския университет. След това се завръща в Лорето като главен изповедник на „илирийския народ“. От 1725 г. служи в базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.[1]
В края на 1728 г. Пеячевич става ръководител („супериор“) на йезуитския колегиум в Осиек, а от 1729 до 1731 г. на колежа в град Фюнфкирхен. След това от 1731 до 1738 г. е ректор на католическите училища в Пожега, Загреб и отново във Фюнфкирхен.[1]
Умира на 14 юли 1738 г. във Фюнфкирхен (днес град Печ в Унгария).[1]
Творчество редактиране
Яков Пеячевич е автор на труда „Тезиси по обща философия“ – „Сбито изложение на старите и нови географски сборници, или географско изложение на Европа, Азия, Африка и Америка“ (Загреб, 1714). Една значима за времето си творба по история и география на света. Особено място заема историята и географията на Балканския полуостров.[2]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в г Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 153. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І