Янаково

село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш

Янаково или Янакиево (на гръцки: Γιαννακοχώρι, Янакохори, катаревуса: Γιαννακοχώριον, Янакохорион, до 1926 година Γιαννάκοβο, Янаково, катаревуса: Γιαννάκοβον, Янаковон[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

Янаково
Γιαννακοχώρι
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина290 m
Население415 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 290 m надморска височина в североизточните склонове на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 7 km северно от демовия център Негуш.[2]

В селото е едно от двете имения на винарната „Кир Яни“. В него има запазена османска кула, паметник на културата.[3]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В 1748 година селото е включено в казата Йенидже-и Вардар и е част от зиамет на Сюлейман Садкъ, писар на султанския диван.[4]

В началото на XX век Янаково е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Джанаковон (Djanakovon), Воденска епархия, живеят 60 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Янакиево (Yanakievo) е посочено като село във Воденска каза с 15 домакинства и 70 жители българи.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Янаково живеят 70 българи християни.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янакиево (Yanakievo) има 72 българи патриаршисти гъркомани.[8]

В Гърция редактиране

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Янаково остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Янаково (Γιαννάκοβον) като село населено със „славяногласни елини“.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Янаково (Јанаково) има 15 къщи славяни християни.[10]

В 1922 година в селото са заселени 80 понтийски гърци бежанци от Понт.[11] В 1928 година Янаково е смесено местно-бежанско селище със 17 бежански семейства и 79 жители бежанци.[12]

Тъй като по-голямата част от землището на Янаково се напоява от Голема река, в селото е развито овощарството и само ограничени площи се сеят с памук и пшеница.[11]

Населението на Янаково в края на XX век е над 50% потомци на местни жители.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 47[11] 128[11] 229[11] 461[11] 418[11] 504[11] 444[11] 440[11] 468[11] 410 415

Личности редактиране

Родени в Янаково

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
  3. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2113/43532 π.ε/11-4-1985 - ΦΕΚ 244/Β/2-5-19852 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-03-01. Посетен на 30 юни 2018.
  4. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 405.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  9. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  11. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 36. (на македонска литературна норма)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30