Ян Чепляк
Ян Феликс Чѐпляк (на полски: Jan Feliks Cieplak; на руски: Ян Гиацинтович Цепляк) е римокатолически духовник от полски произход в Руската империя и Съветския съюз, титулярен охридски архиепископ и апостолически администратор на Могильовската архиепархия, обхващаща цялата територия на Русия, от 1919 до 1925 година.[2] Архиепскоп Ян Чепляк е съден на углавен процес в Съветския съюз през 1923 година, който предизвиква силен отзвук по света.[3][4][5]
| Ян Чепляк Jan Cieplak | |
| полски римокатолически духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1926 г.
|
| Погребан | Вилнюс, Литва |
| Етнос | поляци |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Ян Чепляк в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 17 август 1857 година в малополското градче Домброва Гурнича, Полското царство на Руската империя.[2] Баща му Яцек (Хиацинт) е железопътен служител или според други източници миньор, а майка му умира, докато е малък и е отгледан от леля си. Попада под покровителството на отец Валентин Каун, който го записва в гимназията в Келце. След като завършва четвърти клас там, Ян постъпва в Келценската духовна семинария. След завършването си, в 1878 година продължава обучението си в Санктпетербургската духовна академия. В академията на 12/24 юни[4] (или юли[2]) 1881 е ръкоположен за свещеник. Завършва академията в 1882 година със степента магистър по богословие primi ordinis. Могильовският архиепископ Антони Фиалковски, по предложение на ректора Симон Козловски, назначава Чепляк за преподавател в академията и той работи там над 25 години, като преподава последователно нравствено и пастирско богословие, литургика, църковно пеене и догматическо богословие. Служи и като библиотекар и духовен отец на академията.[4] В 1897 година властите не му позволяват да стане ректор на Келценската духовна семинария.[5]
Викарий на Могильовската архиепархия
редактиранеКогато на възрастния епископ Аполинарий Внуковски предлагат Могильовската архиепископска катедра в Санкт Петербург, той иска Чепляк за свой викарен епископ. Папа Пий X получава отлични отзиви за Чепляк[4] и на 16 юли 1908 година е назначен за титулярен еварийски епископ, викарий на могильовския архиепископ. За епископ под името Йоан е ръкоположен на 20 декември 1908 година от могильовския архиепископ Аполинари в съслужение с плоцкия епископ Антони Нововейски и титулярния клавдиополски епископ Стефан Денисевич.[2]
След смъртта на архиепископ Внуковски, през лятото на 1909 година от името на администратора на архиепархията епископа Стефан Денисевич епископ Чепляк провежда визитация на всички 31 сибирски енории на епархията.[4] В Челябинск епископ Ян Чепляк окончателно решава въпроса за построяване на нова католическа църква.[3]
В 1909 година е назначен за председател на Духовната колегия в Санкт Петербург, но е уволнен за полски национализъм.[5]
На следната 1910 година епископ Ян прави визитация на Минската епархия, която е без епископ. Визитацията е прекъсната от властите, които обвиняват епископ Ян, че нито един път не се е молил за императора и императорското семейство, че „в проповедите си косвено е нападал православието“, и че възнамерявал да посети затворения от властите храм „Света Богородица“ в Городища. Епископ Ян остава без държавна издръжка и започва да бъде следен от Охранката. На новия глава на Могильовската архиепархия Викенти Ключински е забранено да изпраща епископ Ян на визитации без разрешение на министъра, отговарящ за Католическата църква. В 1911 година по поръчение на архиепископ Викенти епископ Ян прави визитация на енориите в Централна Русия като отново си навлича проблеми с властите. Могильовският архиепископ два пъти се опитва да го назначи за ректор на Духовната академия, но кандидатурата му е отхвърляна от правителството. През януари 1914 година епископ Ян е назначен за директор на училището на митрополит Богуш-Сестренцевич при енория „Свети Станислав“. Взимата участие в Лурдския евхаристичен конгрес, където представлява могильовския архиепископ.[4]
Начело на Могильовската архиепархия
редактиранеПрез Първата световна война
редактиранеСлед оттеглянето на покой на архиепископ Викенти, на 6 август 1914 година с капитул на Могильовската архиепархия епископ Ян Еварийски е избран за администратор на архиепархията. Епископ Ян управлява епархията по време на тежките години на Първата световна война, когато в епархията му пристигат огромни потоци бежанци, появяват се глад и епидемии, както и различни национални сблъсъци. Епископ Ян влага цялата си енергия в опазване на паството си и успява да намери добри свещеници, които да му помагат.[4]
След Февруарската революция
редактиранеЕпископ Ян приветства Февруарската революция от 1917 година и прокламираната религиозна свобода На 4 март издава циркуляр, в който заявява „След дълги години на безправие Русия стъпи на нов път, предвещаващ свобода, щастие и процъфтяване на страната... В начертаната от Временното правителство програда за дейността му, сред другите задачи, е и амнистия за политическите и религиозните дела, свобода на съвестта, събранията и организациите... отмяна на религиозните ограничения... Призовавам римокатолическото духовенство на Могильовската архиепархия и Минската епархия и всички католици да се подчиняват на Временното правителство, да се сплотят единно в дружна работа за общото благо“. Източнокатолическият архиепископ Андрей Шепетицки е освободен, а Временното правителство на 25 април предоставя на Римокатолическата църква и ордените и организациите ѝ правото на религиозна пропаганда. Със закон от 8 август са регулирани отношенията между държавата и Римокатолическата църква, което е приветствано от епископ Ян. За ръковоство на работата на свещениците по създававе на енорийски организации и католически общества при епископската канцелария в Петроград е създаден Обществен съвет за информация и директиви в областта на живота на архиепископията. Епископ Ян пише на 14 септември: „В Руската държава настъли за църквата желаната свобода... Областта на вярата не по-малко от другите области се подава на организация и не по-малко от другите се нуждае от организция... Без организация е немислимо да се откъснат хората от партиите на преврата, нито да се води системна борба от страна на лагена на Бога и реда.“ Според комунистически източници епископ Ян се опитва да създаде католическа партия. На 16 септември пише, че се стреми към засилване на Третия орден на Свети Франциск.[5]
След Октомврийската революция
редактиранеСлед Октомврийската революция, според комунистически източници, първоначално епископ Ян е склонен да я подкрепи, тъй като смята, че католическата църква ще има по-голяма свобода. На събрании на римокатолическото духовенство в Петроград в 1918 година епископ Ян заявява, че е необходимо енергично да се работи за религиозно възпитание, разколебано от революцията и иска свещениците да откриват католически училища и курсове при храмовете.[5]
На 25 юли 1917 година папа Бенедикт XV назначава за могильовски архиепископ вилненския епископ Едуард фон дер Роп, който от десет години е в изгнание и на 2 декември епископ Ян му предава управлението на епархията.[4]
На 29 април 1919 година архиепископ фон дер Роп е арестуван от болшевиките и управлението на архиепархията минава отново в ръцете на епископ Ян,[4] който на 29 март 1919 година е станал титулярен охридски архиепископ.[2] Така на практика архиепископ Чепляк става глава на католиците в Съветския съюз. Първият му акт като апостолически администратор е да призове вярващите да се молят за архиепископа, като същевременно предприема мерки за освобождаването му. В началото на май изпраща телеграма до Съвета на народните комисари с искане за освобождението на архиепископ Едуард, като същевременно за Москва заминава делегация от петероградската католическа общност. В резултат получава обещание от Станислав Пестковски, и. д. комисар по националните въпроси, че архиепископ Едуард ще бъде поставен под домашен арест, но това не става. На 25 май, след служба в катедралата „Света Екатерина Александрийска“ в Петроград, към сградата на Чека тръгва многочислена процесия с искане за освобождение на архиепископа. По-късно архиепископ Ян лично посещава Чека за това искане, но в резултат са арестувани още няколко свещеници. Архиепископ Ян протестира, пише телеграми и петиции до централните органи на властта, но напразно.[4] В крайна сметка архиепископ Роп е освободен и изгонен в Полша.[5]
Болшевиките предприемат организиран поход срещу религиозните институции в страната, включително и срещу католическите – свещеници се арестуват и разстрелват, църковното имущество и храмовете се национализират, а католическата духовна академия и семинарията са закрити. Архиепископът започва да назначава един свещеник на няколко енории, подпомага доколкото може бежанците и затворниците и събира пожертвувания за гладуващите в Поволжието. Ежедневно събира петроградското духовенство и обсъжда със свещениците текущите дела. Създава тайни училища при енорийските храмове и открива тайна духовна семинария, начело с епископ Антоний Малецкий, която обаче не просъществува дълго време. Архиепископ Ян твърдо забранява на свещениците да предават църковно имущество в резултат започват масови арести на духовници, като няколко дни преди Великден 1921 година е арестуван и самият архиепископ. След протести от петроградските католици, които успяват да привлекат на своя страна и 800 матроси, след две седмици Чека го освобождава, като го кара да подпише документ, че той и подчиненият му клир няма да се занимават с политика. Карат го също така да одобри декретите на властта и да обещае, че винаги ще се ръководи от тях, но архиепископ Ян отказва.[4]
Съдебен процес
редактиранеПрез март 1923 година архиепископ Ян заедно с още 14 петроградски католически свещеници, сред които Константин Будкевич, Антоний Малецки и екзарха на източнокатолическата епархия Леонид Фьодоров са арестувани. Обвинени са в контрреволюционна дейност в интерес на световната буржоазия, която се изразява в противодействие на декретите за национализация на църковното имущество, забрана на вярващите да влизат в Комунистическата партия, организиране на църковни комитети за защита на храмовете и църковното имущество от национализация, религиозно обучение на непълнолетни, саботаж и връзки с чуждестранни организации.[4] Болшевишката преса пише: „Нишките на католическата контрареволюция се простирали от Петроград през Варшава до Рим и обратно. Глава на щаба в Петроград е бил архиепископ Чепляк, а е ръководен от прелат Будкевич. В своите действия щабът се опирал на буржоазна Полша, чийто агент е станала Католическата църква в Страната на съветите“.[4]
След няколкодневен съдебен процес в Москва архиепископ Ян и отец Будкевич са осъдени на смърт, а останалите на затвор от три до десет години. След присъдата започват протести от различни страни и от представители на различни вероизповедания.[4] Съдебният процес е възприеман като репетиция на готвения процес срещу патриарх Тихон Московски и част от цялостната антирелигиозна кампания в СССР.[3] „Куриер Варшавски“ пише „Не. Това не е просто борба с Католическата църква. Работата е много по-голяма. Пред нас е гонение изобщо на религията, атака срещу учението на Христа, против нравствените основи, на които е построен съвременния свят“.[3] Според властите процесът не е свързан с борбата с релитията. Едно издание пише: „Не религията, а робрата с революцията, прикрита под маската на вярата, доведе архиепископ Чепляк и 14-те му другари на подсъдимата скамейка. Тъй като Съветската власт никого за религиозни убеждение не съди. Тя отлично разбира, че религиозните предубеждения, които в продължение на векове са вкоренявани в масите, не могат да бъдат победени със сила. Не е в неин интерес да прави от свещениците мъченици на вярата“.[4]
В резултат на протестите на 30 март присъдата на архиепископ Ян е сменена на десет години затвор, но Будкевич е разстрелян във великденската нощ.[4][3]
След една година архиепископ Ян е освободен, изведен до руско-латвийската граница и изгонен от страната без никакви средства.[4]
Последни години
редактиранеНа Цветница 1924 година архиепископ Ян пристига във Варшава и след месец заминава за Рим на разпореждение на папата. Среща се многократно с Пий XI, за да обсъждат положението на Католическата църква в Съветския съюз.[4]
В началото на 1925 година заминава за Съединените щати по покана на американския епископат. Там посещава около 400 църкви и произнася около 800 проповеди.[4] На 14 декември 1925 година е назначен за вилнюски архиепископ в Литва.[2] Здравето на архиепископа обаче е силно разклатено от годините гонения в Съветския съюз. На 11 февруари 1926 година постъпва в болницата „Пресвета Дева Мария“ в Джърси Сити, където на 17 февруари 1926 година. Тялото му е положено във вилнюската катедрала „Свети Станислав“.[4]
В 1952 година започва процес по беатификацията на архиепископ Ян Виненски.[4]
Литература
редактиране- Ledit, Joseph, S.J. Archbishop John Baptist Cieplak. Montreal, Palm Publishers, 1963.
- Zugger, Christopher Lawrence. The Forgotten: Catholics in the Soviet Empire from Lenin through Stalin. University of Syracuse Press, 2001.
Бележки
редактиране- ↑ cieplak // Посетен на 17 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е Archbishop Jan Feliks Cieplak † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 9 май 2017.
- ↑ а б в г д Боже, В. С. Цепляк Ян // Энцикопедия Челябинск. Посетен на 9 май 2017.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Фатеев, Михаил. Архиепископ Иоанн Цепляк // Эрудиция. Российская електронная библиотека. Архивиран от оригинала на 2007-09-28. Посетен на 9 май 2017.
- ↑ а б в г д е Цепляк Ян (иоанн) Гиацинт // gufo.me. Посетен на 9 май 2017.
| Йохан Непомук Зобъл | → | еварийски епископ (16 юли 1908 – 29 март 1919) |
→ | Антонио Мария Капетини |
| Анхел Мария Перес и Сесилия | → | охридски архиепископ (29 март 1919 – 14 декември 1925) |
→ | Клето Касани |
| Едуард фон дер Роп (архиепископ) |
→ | апостолически администратор на Могильовската архиепархия (29 април 1919 – 14 декември 1925) |
→ | Болеслав Слосканс (апостолически администратор) |
| Ю́ргис Матула́йтис | → | вилнюски архиепископ (14 декември 1925 – 17 февруари 1926) |
→ | Ромуалд Ялбжиковски |