Ятакът (от турски: yatak – легло, леговище, подслон) е помагач, снабдител или укривател на участници в нелегални въоръжени действия – четници и партизани.

Паметник „Ятачката“ на входа на Градската градина, Дупница

В българския език думата се използва за обозначаване на сътрудничилите по различен начин на хайдути, както и на комунистическото партизанско движение в България през 1941 – 1944 и на горянското движение след 9 септември 1944.

Като сътрудници на въоръжени противници на властите, ятаците също са подлагани на усилено преследване.

1941 – 1944Редактиране

Ятаците са били помощници и поддръжници на прокомунистически партизани и нелегални бойци, които са били легални и по правило не са участвали активно във въоръжени действия. Те водят събират информация, разпространяват листовки (позиви), снабдяват бойни групи и партизански отряди, настаняват и лекуват болни и ранени. Ятаците дават приют и убежище и са пратеници, като изпълняват и други задачи.

Общо през 1941 – 1944 година, според някои данни, във въоръженото комунистическо движение в България участват 18 300 партизани, 12 300 членове на бойни групи и до 200 000 доброволни помощници („ятаци“), поборници и съмишленици.[1][2] По социален състав повече от половината ятаци били селяни.[3]

Метод за наказание за подпомагане на партизаните е опожаряването и разрушаването на къщите им – споредн някои източници общо през 1941 – 1944 г. в България са изгорени и разрушени 2139 къщи на партизани и техни помощници.[4]

В яташката дейност са били въвличани и деца: едно от най-малките е 7-годишната Маргарита Варчева (дъщеря на бояджия от текстилна фабрика „Успех“, Тодор Варчев, предоставил къщата си в Габрово за убежище за настаняване на деятел на РМС). След арестуването на баща ѝ тя изпълнява свързаните с това функции.[5]

ИзточнициРедактиране

  1. М. И. Семиряга. Борьба народов Центральной и Юго-Восточной Европы против немецко-фашистского гнёта. М., „Наука“, 1985. стр.199
  2. История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах). редколл., гл. ред. А. А. Гречко. том 8. М., Воениздат, 1977. стр.211
  3. И. Каркелев. Ятаци и помагачи в народноосвободителната борба (социологически анализ)„Исторически преглед“, № 3, 1987
  4. История Болгарии (в 2-х тт.). том 2, часть 1. М., изд-во АН СССР, 1954. стр.299
  5. Н. Тодоров. Солнце в тюремной камере, журнал „Болгария“, № 9, сентябрь 1966. стр.27
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ятак“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​