205 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 205 пр.н.е.)
<< | 3 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
205 (двеста и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули са Публий Корнелий Сципион и Публий Лициний Крас Див.
- Сципион предлага войната срещу Картаген да бъде пренесена направо на африканска земя, но среща съпротивата на Фабий Максим и Квинт Фулвий Флак.[1]
- Сципион получава командването в Сицилия с позволение да прекоси морето и стъпи в Африка ако това е наложително.[2]
- Картагенският военачалник Магон дебаркира при Генуа.
- Сципион възвръща римския контрол на Локри, но ексцесиите на неговия легат Квинт Племиний предизвикват скандал и възмущение.[1][2]
В Африка
редактиране- Римският флот извършва набези над крайбрежните владения на Картаген в Африка. Картагенски кораби са пленени от римляните край Сардиния.[1]
В Гърция
редактиране- Филип V Македонски сключва мирния договор от Фойнике с римляните, представлявани от Публий Семпроний Тудитан, и слага край на Първата македонска война. Рим укрепва владенията си по илирийското крайбрежие.[3]
В Азия
редактиране- Антиох III завършва голямата си военна експедиция на изток, води кратка кампания срещу град Герха и насочва вниманието си към Мала Азия.[4]
- В град Милет започва да се предлага пожизнен анюитет, като първоначалната стойност на кредита е десет пъти размера на ежегодните плащания към гражданите т.е. ако гражданин заеме 3600 драхми на държавата получава ежегодно плащане от 360 драхми до края на живота си.[5]
Източници
редактиране- ↑ а б в „The Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 b.c.“, Cambridge University Press, 1989. стр. 527
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 115
- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 116
- ↑ Michael Taylor. „Antiochus the Great“. Pen and Sword, 2013. стр. 165
- ↑ Richard Eugene Sylla. „A History of Interest Rates“. Rutgers University Press, 1996. стр. 38