Антиох III Велики (на старогръцки: Ἀντίoχoς Μέγας) е сирийски цар от династията на Селевкидите. Управлява през 223 – 187 пр.н.е. Той е син на Селевк II Калиник и Лаодика II[1]. Наследява властта в елинистичното царство на Селевкидите след убийството на брат си Селевк III Сотер.

Антиох Велики
Ἀντίoχoς Μέγας
селевкидски цар
Роден
около 242 г. пр.н.е.
Починал
187 г. пр.н.е. (55 г.)
Семейство
БащаСелевк II Калиник
МайкаЛаодика II
Братя/сестриСелевк III Сотер
Антиохида II
Лаодика III
СъпругаЛаодика III
ДецаКлеопатра I
Селевк IV Филопатор
Антиох IV Епифан
Лаодика IV
Антиохида
Антиох Велики в Общомедия

Неговото царуване бележи апогея на царството, но след поражението му във войната с Рим настъпва упадък.

Управление редактиране

Година след възкачването на Антиох III избухва въстание на сатрапите в Персия и Медия под водачеството на Молон. Докато през 221/0 пр.н.е. Антиох III е зает с потушаването на метежа, в Мала Азия избухва бунт на наместника Ахей, който се обявява за цар и отцепва Лидия от империята. Той не успява обаче да завладее Сирия.

След като се справя с бунтовниците на изток, Антиох III се завръща в Сирия и подготвя война срещу Птолемеев Египет. През 219 г. пр.н.е. започва Четвърта сирийска война (219 – 217 г. пр.н.е.). Антиох III отвоюва Коилесирия, Финикия и Палестина, но настъпвайки към Египет, претърпява поражение в битката при Рафия (217 пр.н.е.), губейки по-голямата част от завоеванията си, според сключеният след това мирен договор.

През 216 – 4 г. пр.н.е. Антиох III се намира в Мала Азия, където потушава бунта на братовчед си Ахей и сключва съюз с царствата Пергам, Витиния и Кападокия. След като възстановява властта си на запад, той принуждава арменския владетел Ксеркс да се признае за негов васал през 212 г. пр.н.е.

Поход на изток редактиране

Могъществото, славата и прозвището „Велики“, Антиох III получава след похода на изток от 212 до 205 г. пр.н.е., по време на който побеждава армиите на Партското и Гръко-бактрийското царства. В 209 г. пр.н.е. Антиох III превзема партската столица Хекатомпил и нахлува в Хиркания, след което приема предложения от партския владетел Аршак II мир. През същата година селевкидският цар напредва на изток и атакува Бактрия, разбивайки армията на цар Евтидем I[2], който на свой ред също моли за мир. През 206/5 г. пр.н.е. Антиох III достига до Хиндукуш, сключва съюз с местните индийски владетели и попълва армията си с бойни слонове[3].

 
Монета с изображение на Антиох III Велики и надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΝΤΙΟΧΟΥ („Василевс Антиох“)

Война с Египет редактиране

След завръщането си от източния поход Антиох III води успешна кампания срещу североизточните арабски племена и планира нова война срещу Египет. Антиох III сключва съюз с македонския цар Филип V, с който едновременно нападат царството на Птолемеите, управлявано от малолетния Птолемей V. Петата сирийска война (202 – 195 г. пр.н.е.) е успешна за селевкидския владетел, който окупира Койлесирия, Кипър, Финикия и Юдея, ликвидирайки птолемейското присъствие в Предна Азия. Паралелно с това Антиох III продължава завоеванията в Мала Азия – през 197 пр.н.е. присъединява Киликия, Ликия и Кария, отнети от Птолемеите, и стъпва в Южна Тракия. Когато армията на Антиох III настъпва към Египет през 195 г. пр.н.е., Птолемей V е принуден да приеме мирните условия на селевкидския цар – признава се за негов подчинен съюзник и се жени за дъщеря му Клеопатра I.

Война с Рим редактиране

По време на конфликта с Филип и Антиох, египетското правителство се обърнало за помощ към Римската република. През 197 г. пр.н.е. римските легиони побеждават македонската армия при Киноскефала в Тесалия. Македонският цар е принуден да търси мир, отказвайки се от завоеванията си в Мала Азия и приемайки протектората на Римската република. Антиох III от своя страна отхвърля исканията на римляните да спре агресията си срещу Птолемеите и дори дава убежище на картагенския генерал Ханибал, най-заклетият враг на Рим, но не бърза да започне военни действия в помощ на македонския си съюзник.

 
Монета с изображението на Антиох III

Въпреки проточилите се преговори конфликтът между Рим и Антиох е неизбежен. В 192 г. пр.н.е. започва Римско-сирийска война, след като селевкидската армия, ръководена лично от цар Антиох Велики, дебаркира в Тесалия, централна Гърция, но там се натъква на изпратените от римския сенат легиони. Въпреки първоначалния успех и подкрепата от страна на беотийците и Етолийския съюз, през 191 г. пр.н.е. Антиох търпи поражение от римляните при Термопилите и е принуден да отстъпи в Мала Азия. Там, през 190 г. пр.н.е. е разгромен повторно в битката при Магнезия, Лидия, с помощта на Пергамското царство. Тази загуба принуждава Антиох да приеме мирните условия на противника – съгласно мира от Апамея (188 г. пр.н.е.) селевкидският цар се отказва от всички територии в Мала Азия на северозапад от планината Тавър, разпуска бойните слонове и част от армията си, дава синовете си като заложници в Рим и се задължава да изплаща огромни суми (15 хил. таланта) на Рим и съюзниците му като обезщетение за войната.

Поражението във войната с Рим ознаменува залеза на Селевкидското царство, което се превръща във второстепенна държава. През 187 г. пр.н.е. Антиох III е убит в Елимаида от местни жители при ограбването на храм на бог Ел от неговата армия. Наследен е от сина си Селевк IV Филопатор.

 
Селевкидската империя, ок. 200 г. пр.н.е.

Източници редактиране

  1. Полибий. Всеобща история. XX 8
  2. Полибий. Всеобща история. X.49 (VIII. Събитията в Азия)
  3. Полибий. Всеобща история. XI.34 (VI. Събитията в Азия)

Външни препратки редактиране