Отваря главното меню

Генуа[2] (на латински – Genua, на италиански Genova, [Джèнова], на местния диалект Зѐна, Zena) е град и община в Северозападна Италия.

Генуа
Genova
— град —
Знаме
      
Герб
Collage Genova.jpg
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Лигурия
Площ 240 km²
Надм. височина 20 m
Население (2018) 580 097[1] души
Пощенски код 16121–16167
Телефонен код 010
МПС код GE
Официален сайт www.comune.genova.it
Генуа в Общомедия

Съдържание

НазваниеРедактиране

Названието на града в България е утвърдено със своя латински правопис, посочено за първи път в Енциклопедия на братя Данчови от 1936 г.

ГеографияРедактиране

Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия. Населението му е 610 897 жители към 2009 г.

ИсторияРедактиране

Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци, които основават тук колония. Генуа е основният център на лигурите до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е въстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския си флот по време на многобройните войни които водят. В началото на 12 век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия. Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през 14 век започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година. Градът-държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 година когато е завладян от французите.

След Първата световна война, през 1922 година се провежда конференция, на която е подписан Рапалският договор

ИкономикаРедактиране

 
Пристанището в Генуа

Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Генуа е важен образователен и научен център.

ПромишленостРедактиране

Машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост

АрхитектураРедактиране

Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор Cattedrale di San Lorenzo. В съседство се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.

СпортРедактиране

В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа.

Известни личностиРедактиране

Родени
Починали
Други

ИзследванияРедактиране

  • Müller, R. Sic hostes Ianua frangit. Spolien und Trophäen im mittelalterlichen Genua, Weimar, 2002.
  • Schweppenstette, F. Die Politik der Erinnerung. Studien zur Stadtgeschichtsschreibung Genuas im 12. Jahrhundert, Frankfurt am Main, 2003.

България и ГенуаРедактиране

  • Тивчев, П. Войната между Кипър и Генуа през 1373 – 1374 г. и участието на българи в нея. – Etudes historiques, 3, 1966, 125 – 144.
  • Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана. – В: Сборник Хр. Христов. С., 1976, 313 – 336.
  • Гюзелев, В. Три етюда върху българския XIV век. С., 2009.

ИзточнициРедактиране

  1. www.demo.istat.it. // Национален статистически институт. Посетен на 9 септември 2017.
  2. Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.

Външни препраткиРедактиране