246 г. пр.н.е.

246 (двеста четиридесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития

Консули са Маний Отацилий Крас (за II път) и Марк Фабий Лицин.
В Рим за първи път пред публика са показани гладиаторски боеве като три двойки се сражават по религиозен повод, за да бъде почетен умрелия баща на Марк и Деций Брут.^[1]
Продължава Първата пуническа война.

Етолийците реорганизират делфийския фестивал Soteria, така че да се провежда веднъж на четири години.^[2]

Птолемей II умира и е наследен от Птолемей III.^[2] Властта на новия цар се простира над земите в Египет, Киренайка, Юдея, Кипър, южното крайбрежие на Сирия и множество градове и острови във и около Егейско море.

Смъртта на Антиох II Теос през тази година предизвиква наследствена криза. Първата съпруга на царя Лаодика I заявява, че на смъртния си одър той е посочил техния син Селевк II Калиник за наследник, но втората му съпруга Береника Млада обявява своя син за цар и призовава брат си Птолемей III да и помогне в борбата. Започва Третата сирийска война.^[2]
Птолемей започва успешен поход и бързо постига победи като достига река Ефрат и навлиза в Месопотамия.^[2]
В морската битка при Андрос птолемейският флот ръководен от Софрон претърпява тежко поражение от флота на македонския цар Антигон II Гонат.^[2]^{[notes 1]}

Птолемей II, вторият цар на Птолемейски Египет (роден 308 г. пр.н.е.)
Антиох II Теос, цар от династията на Селевкидите (роден ок. 286 г. пр.н.е.)
Береника Млада, птолемейска принцеса и царица на Селевкидите (родена 285 г. пр.н.е.)

Бележки:

↑ Allen Guttmann. „Sports: The First Five Millennia“. Univ of Massachusetts Press, 2007. стр. 30
↑ ^а ^б ^в ^г ^д „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 503