Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς) е цар на Древна Македония от династията на Антигонидите от 276 до 239 г.пр. Хр.

Антигон II Гонат
Αντίγονος Γονατάς
Macedonia, dinastia degli antigonidi, tetradracma di antigono gonatas, amphipolis, 229-221 ac ca.JPG
Роден
Починал
Семейство
Род Антигониди
Баща Деметрий I Полиоркет
Майка Фила
Братя/сестри Стратоника I
Фила
Кратер от Коринт
Александър (син на Деметрий)
Кратер
Деметрий
Съпруга Фила
Деца Деметрий II
Халкионей
Антигон II Гонат в Общомедия

ПроизходРедактиране

Антигон II е син на Деметрий I Полиоркет и внук на диадоха Антигон I Монофталм. Майка му Фила е дъщеря на друг диадох – Антипатър.[1] Роден е през 319 г.пр.Хр. Прозвището си „Гонат“ дължи вероятно на тесалийския град Гони, където е роден, според някои[1], или отгледан, според други[2].

Борба за МакедонияРедактиране

През 287 г. пр.Хр. Деметрий поставя Антигон за наместник в Гърция, докато сам се бори безуспешно да задържи властта си над Македония, а впоследствие е пленен от Селевк I Никатор в Мала Азия. На Антигон остават гръцките владения на баща му – стратегически важните крепости Акрокоринт, Халкида и Деметриада.[1] През 280 г.пр.Хр. прави опит да си върне Македония, неуспешен заради поражение в морска битка с флотата на Птолемей Керавън.[3] След поход в Мала Азия и мирен договор със сирийския цар Антиох I Сотер, през 277 г.пр.Хр. Антигон сразява една келтска армия край Лизимахия и подема нов опит да овладее Македония, този път успешен. Последователно се справя с претендента Антипатър Етесий и с тирана на Касандрия Аполодор и към 276 г.пр.Хр. установява властта си над цялата страна.[4] Само две години по-късно голяма част от Македония е овладяна от Пир. Антигон задържа само крайбрежните градове и успява да възстанови позициите си едва след гибелта на епирския цар през 272 г.пр.Хр.[5]

Борба за ЕладаРедактиране

Антигон II се стреми да запази македонското превъзходство в Гърция като поддържа слабостта и разединението на гръцките държави. По думите на историка Полибий, този македонски цар „създаде повече монарси, отколкото който и да е друг“ в Елада[6]. Основната цел на тази политика е да не бъде допуснат външен враг или претендент за престола да използва гръцките ресурси срещу Антигон и династията му.[7][8]

През 268 г.пр.Хр. Спарта и Атина се съюзяват срещу македонската власт в Елада. Започнатата от тях Хремонидова война приключва през 261 г.пр.Хр. с пълна победа за Антигон Гонат, въпреки подкрепата, която египетският цар Птолемей II оказва на гръцките му противници.[9] В резултат от войната Атина изпада в още по-тежка зависимост от Македония, а амбициите на Спарта за господство над Пелопонес са пресечени.[10] Антигон укрепва още повече външнополитическото положение на Македония и династията си чрез съюз със Селевкидите – синът му Деметрий се жени за Стратоника, сестра на сирийския цар Антиох II.[11] Съперничеството с Египет, който продължава подривните действия срещу македонската власт в Елада, води до две морски битки – при Кос през 261 или 255 г.пр.Хр. и при Андрос през 246 г.пр.Хр., в които Антигон нанася поражения на Птолемеите.[12]

Придобивките от тези победи не са трайни, поради сепаратизъм и издигане на две нови силни гръцки държави – Ахея и Етолия. През 249 г.пр.Хр. въстава управителят на Коринт и Евбея Александър. Четири години по-късно Антигон успява да си върне Коринт, но го губи отново през 243 г.пр.Хр. от ахейците, предвождани от Арат от Сикион.[13]

Отношения с ИндияРедактиране

Eдин от надписите на Ашока свидетелства за преки контакти между Индия и Македония по времето на този маурийски владетел и Антигон. Македонският цар посреща мисионери на Ашока, които проповядват (успешно според надписа) будистката философия за праведност и ненасилие.[14]

Вътрешно управлениеРедактиране

Приоритет, който Антигон Гонат успява да постигне през дългото си управление, е възстановяването и укрепването на Македония след продължителните борби между диадохите и келтското нашествие. В близки отношения със стоика Зенон от Китион, той привлича в двора си писатели, поети и философи от цяла Елада – Йероним от Кардия, Арат от Соли, Александър от Етолия и други[15], а спрямо поданиците си се ръководи от принципа, че „царската власт е почетно робство“.[16]

Антигон разширява Македония със земите на пеоните по горното течение на Аксиос. Основава градове – два на име Антигония край Аксиос и в Халкидика и Деметриада в Македония.[17]

Антигон II умира на 80 години и е наследен от сина си Деметрий II. От връзка с атинянката Демо той има извънбрачен син Халкионей.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Жеков, Живко. Философът – базилевс. В: Балканите – език, история, култура. Т. V, с. 23-37. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2017. с. 24. Посетен на 23.05.2020.
  2. Делев, Петър. Лизимах. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. с. 418. Посетен на 23.05.2020.
  3. Делев 2004, с. 267-268.
  4. Делев 2004, с. 276-277.
  5. Жеков 2017, с. 26-29.
  6. Полибий. Всеобща история (превод Валерий Русинов). Книга 2, гл. 41. Посетен на 01.06.2020.
  7. Walbank, F. W. (ed.). The Cambridge Ancient History. Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 255-256.
  8. Errington, R. Malcolm. A History of Macedonia. Berkeley, University of California Press, 1990. с. 166.
  9. Жеков 2017, с. 30-33.
  10. Walbank 2006, с. 240-241.
  11. Errington 1990, с. 171.
  12. Reger, Gary. The Political History of the Kyklades 260-200 B.C. В: Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte, т. 43 (1994), с. 33-34, 40-41, 45-46
  13. Walbank 2006, с. 247-251.
  14. Upinder Singh. A History of Ancient and Early Medieval India. From the Stone Age to the 12th Century. Pearson Education India, 2008. p. 353
  15. Errington 1990, с. 166.
  16. Walbank 2006, с. 255-256.
  17. Errington 1990, с. 163-164.

Вижте същоРедактиране