509 г. пр.н.е.

<<		6 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

Събития

В Азия

В Персийската империя

Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).^[1]

В Европа

В Римската република

Римският цар Тарквиний Горди е прогонен след като в Рим избухва бунт заради изнасилването на патрицианката Лукреция от неговия син Секст Тарквиний.^[2]
Монархията е премахната и заменена с република.^[3] Начало на републиканския период в историята на древен Рим (509 – 27 г. пр.н.е.).
Водачите на въстанието Луций Юний Брут и Луций Тарквиний Колатин стават първите консули в историята на републиката.^[2]
Колатин е принуден да се откаже от поста си. Той е заменен от Публий Валерий Попликола, който така става първи суфетконсул.
Разкрит е заговор за връщане на монархията, в който участват и синовете на Брут. Те са наказани с екзекуция от баща си.^[4]
Войска на град Вейи нахлува в римска територия от името на Тарквиний Горди, но в сражение при Арсийската гора претърпява поражение от римските сили, ръководени от Брут и Попликола. Самият Брут загива по време на битката след като влиза в двубой с Арунт Тарквиний.^[4]
Пoпликола празнува триумф за победата в Рим. Суфектконсул става Спурий Лукреций Триципитин, който заема мястото на Брут, но умира преди края на мандата си и е заменен от Марк Хораций Пулвил.
Осветен е Храмът на Юпитер Оптимус Максимус на Капитолийския хълм. Церемонията е ръководена от консула Марк Пулвил и вероятно се състои на септемврийските иди (13 септември).^[4]
Сключен е първият договор между Рим и Картаген.^[3]

В Атина

Лисагор е архонт в Атина (509\508 г. пр.н.е.).

Починали

Луций Юний Брут, основател на Римската република и първи консул
Тит Юний Брут, най-възрастният син на Луций Юний Брут
Тиберий Юний Брут, по-малкият син на Луций Юний Брут
Арунт Тарквиний, син на последния римски цар Тарквиний Горди

Източници

↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
↑ ^а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 37
↑ ^а ^б H.H. Scullard. „A History of the Roman World 753-146 BC“, Routledge, 2014. стр. 420
↑ ^а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 38

[Spencen-1] Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229

[Venning-2] а ^б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 37

[Scullard-3] а ^б H.H. Scullard. „A History of the Roman World 753-146 BC“, Routledge, 2014. стр. 420

[Venning1-4] а ^б ^в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 38

[1]

[2]

[3]

[4]