Публий Валерий Попликола
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Публий Валерий Попликола.
Публий Валерий Попликола също Публикола (на латински: Publius Valerius Poplicola; Publicola; † 503 пр.н.е.) e римски политик. Той е един от четиримата аристократи, които са начело на бунта довел до свалянето на царския режим в Рим и създаването на Римската република. Попликола е един от първите консули заедно с Луций Юний Брут през 509 пр.н.е.
Публий Валерий Попликола P.Valerius Vol.f. Poplicola | |
Роден | |
---|---|
Починал | 503 г. пр.н.е.
|
Награди | Триумф (509 пр.н.е.)[1] Триумф (504 пр.н.е.)[1] |
Семейство | |
Майка | неизв.[2] |
Братя/сестри | Марк Валерий Волуз[2][1] Маний Валерий Максим[2][1] |
Съпруга | неизв.[2] |
Деца | Публий Валерий Попликола[2][1] |
Публий Валерий Попликола в Общомедия |
Попликола e от богатия патрициански род Валерии — клон Попликола. Неговият баща е Валерий Волез, а брат му Марк Валерий Волуз e консул през 505 пр.н.е. Попликола има и дъщеря на име Валерия.
Когато Брут е убит[3] в битката с етруските, той поема ръководството и изтласква етруските обратно. Връща се като победител в Рим и празнува своя триумф по улиците на града.[4]
Създава длъжността квестор — човек, който управлява финансите на Рим. Попликола успява да убеди голяма част от сабините да се заселят в Рим. Един от тези племенни князе, сабинецът Атус Клавзус (Attus Clausus), е прародител на по-късните императори Тиберий и Клавдий.
Той е обичан от народа и бива избран три пъти за консул. Според списъка на консулите (fasti consulares) той е консул през 509, 508, 507 и 504 пр.н.е. През 503 пр.н.е. е убит в битка срещу едно от сабинските племена.
Неговите наследници през следващите векове са много уважавани в Рим. Единствено Валериите имат правото да погребват своите умрели в града зад градските стени.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д VALE0003 P. Valerius (302) Volus. f. - n. Poplicola // Посетен на 8 януари 2021 г.
- ↑ а б в г д www.strachan.dk
- ↑ ((ru)) Ливий. От основаването на града. кн. ІІ, гл. 6
- ↑ ((ru)) Ливий. От основаването на града. кн. ІІ, гл. 7