522 г. пр.н.е.

година
<< 6 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

СъбитияРедактиране

 
Граници на Персийското царство при смъртта на Камбис II. Със сиво са присъединените от него територии (Египет).

В АзияРедактиране

В Персийската империяРедактиране

  • Царят на Персийската (Ахеменидска) империя Камбис II (530 – 522 г. пр.н.е.) се завръща от Египет, но преди да стигне Вавилон, разбира, че трона е узурпиран в името на брат му Бардия.[1]
  • Докато се завръща, за да потуши избухналия бунт Камбис умира, според Херодот, вследствие на случайно самонанесена рана.[1]
  • На трона се качва Бардия, за който се твърди също, че не е бил истинския брат на Камбис, а самозванец на име Гаумата. Той се установява в Мидия и печели симпатиите на местната и голяма част от провинциалната аристокрация, както и на подчинените народи след като отменя набирането на войници за войската за три години и данъците.[2]
  • На 29 септември седем персийски заговорници извършват преврат като убиват Бардия (Гаумата) в Сикаяуватиш.[3][2]
  • На трона се възкачва Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.), който е един от заговорниците, но с разнасянето на вестта за заговора и убийството из цялото царство избухват бунтове поради популярността на Бардия (Гаумата). В рамките на няколко дни след това във Вавилон е коронясан нов „Навуходоносор“ за цар, а друг човек се провъзгласява за цар в Елам.[4]
  • Дарий действа бързо и потушава размириците в Елам, а през декември прекосява река Тигър, успешно води няколко битки и влиза във Вавилон, но въпреки това бунтовете в други части на държавата продължават.[4]
  • В Маргиана човек на име Фрада е обявен за цар, но на 10 декември е разгромен в битка от сатрапа на Бактрия Дадаршиш, с което е потушен бунта в тази територия на царството. Твърди се, че 50000 бунтовници загиват в сражението, а други 8500 са пленени.[5]

В ЕвропаРедактиране

ПочиналиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 215
  2. а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 216
  3. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 199
  4. а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 218
  5. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 172
  6. John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 289
  7. Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 456
  8. „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 259