Тиран
Тираните са хора, които притежават абсолютна (неограничена) власт. Думата идва от гръцкото τυραννος ('тюраннос'). Днес думата тиран се използва в смисъл на жесток гонител, диктатор, който потъпква благополучието на своя народ, тъй като някои тирани наистина притежават тези черти. Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Пол Пот, Робърт Мугабе[1] и Ким Чен Ир са примери за доскорошни и бивши тирани. Тираните са жестоки владетели, които са изгубили правото да управляват.
Древна Гърция
редактиранеВ Древна Гърция тираните са онези, които свалят установения владетел от власт по неконституционен начин или наследяват власт, придобита по този начин[2]. Предшестващата тиранията форма на управление през X и IX век пр. Хр. обикновено е монархия. Тя бива изместена от управление на влиятелни аристократични родове, но и те стават непопулярни към VII век пр. Хр. Така се появява възможността амбициозни личности да завземат властта и да установят еднолично управление, обикновено след като получат подкрепа от демоса. Първите тирани се появяват в малоазийските полиси Милет и Ефес, по островите (Самос) и в континентална Гърция (Сикион, Мегара, Коринт) като реакция на неконтролируемата власт на наследствената поземлена аристокрация. Всъщност тиранията е преходно стъпало от управлението на родовата аристокрация към демокрация[3]
В същото време тирани се появяват само в някои от гръцките полиси. В по-голямата част от Пелопонес не се появяват изобщо, а на север от Коринтския провлак тирания има само в Мегара и Атина. В историята на гръцките полиси в Халкидики и Тракия няма тирани, редки примери има и в Цикладите. Най-благоприятна почва тази форма на управление намира в Мала Азия и Сицилия[4].
В началото тази дума не носи негативен смисъл, напротив. Тираните обикновено се възкачват на престола след народен преврат. Те често са популярни сред народа, или поне в началото на управлението си. Повечето тирани се опират на свободните граждани, които не са част от аристокрацията и някои от тях се прославят като меценати, справедливи управници и мъдреци (например Периандър от Древен Коринт или Пизистрат от Древна Атина). При Пизистрат Атина се развива в период на дълготраен мир и се превръща в един от основните религиозни центрове, а фестивалът Панатенеи става най-важното събитие в града и обединява цялото население на Атика. От друга страна синовете му Хипий и Хипарх са свалени от власт, а Хипарх е убит. Но са се съхранили и разкази за подозрителни и жестоки тирани (особено известен е тиранът на Агридженто Фаларис, който екзекутирал хора с изгаряне в меден бик). Макар в началото тиранията да има отчасти позитивно влияние, най-вече слагайки край на аристократичния произвол, по-късно тя играе основно негативна роля в живота на обществото.
Периодът VII—VI век пр.н.е. е известен като епоха на старшите тирани. Тогава тиранията е в разцвета си. По това време са детронирани мнозина управляващи, а Персия осъществява първите нападения срещу Гърция. Много тирани се възползват от това и търсят помощ от персите за да решат проблемите с враговете си.
Някои тирани се опитват да превърнат своите държави в наследствени монархии, но никой от тях не успява да установи династия. В този смисъл, показателно е предсказанието на делфийския оракул, запитан от Кипсел, който завзема властта в Коринт: „Щастлив е Кипсел, и децата му, но не и децата на неговите деца“. В действителност, той и синът му Периандър управляват успешно, но приемникът им (племенник на Периандър) е убит, след което цялото имущество на семейството на тираните е конфискувано, а къщите им – съборени.
Към края на периода тираните изчезват в континентална Гърция, но остават в Йония (която след 540 г. пр.н.е. става персийско владение) с поддръжката на Ахеменидите и в Сицилия и Магна Греция – поради специфичната военна обстановка. В епохата на развитата демокрация, V в. пр.н.е., отношението към тиранията вече е изцяло негативно и именно тогава терминът се приближава до днешното си значение. В IV в. пр.н.е., се появяват младшите тирани, основно сред военачалниците. Сред тях най-известен е Дионисий I Стари от Сиракуза, сочен като емблематичен отрицателен пример – жесток, подозрителен и отмъстителен[4].
Впоследствие гърците, както и жителите на Римската република, стават доста по-предпазливи спрямо всеки, който се опитва да осъществи всенароден преврат.
Бележки
редактиране- ↑ Kirchick, James (2007, 30 Sept). Mugabe: A Tyrant from the Start. LA Times
- ↑ Tyrant // Енциклопедия Британика, 15 декември 2017. Посетен на 7 март 2018. (на английски)
- ↑ Попов, Димитър. Древна Гърция. История и култура. Трето подобрено и допълнено издание. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-569-0. с. 85.
- ↑ а б Greece // Енциклопедия Британика, 1911. Посетен на 12 март 2018. (на английски)