67 г. пр.н.е.

година
<< 1 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

67 (шестдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

СъбитияРедактиране

В Римската републикаРедактиране

 
Карта на Римската република по времето на войната с пиратите и зоните на действие на легатите на Помпей в Средиземно море
  • Консули на Римската република са Гай Калпурний Пизон и Маний Ацилий Глабрион.
  • Народният трибун Гай Корнелий предлага и прокарва множество реформаторски закони насочени срещу корупцията сред висшите държавни служители, подкупите по време на избори и др. Сред приетите негови закони е Lex Cornelia de edictis, който изисква от преторите да следват своя постоянен едикт и да се подчиняват на своите съдебни постановления без сами да се изключват от действието им.
  • По предложение на народния трибун Авъл Габиний е приет Lex gabinia de piratis persequendis, закон който дава безпрецедентна и извънредна власт на Помпей Велики за борба с пиратите в Средиземно море. Границите на властта му се определя като обхващаща цялото това море и простираща се на 50 мили навътре в сушата. В първоначалното предложение на Помпей са предоставени неограничени парични средства, 15 висши подчинени нему командири, войници колкото е способен да събере и 200 кораба. Съпротивата срещу този закон е ужесточена, но в крайна сметка преборена и броя на корабите е увеличен на 500, а този на легатите на 24.[1]
  • Помпей набира 120000 пехотинци и 5000 кавалеристи като разделя Средиземно море на 13 района, за всеки от които назначава един легат ръководещ една флотилия. В рамките на няколко месеца Помпей успява да ликвидира пиратските сили като след решителното сражение пленява 90 кораби и ок. 20000 пирати, който заселва във вътрешността на Киликия.[1]
  • Трета Митридатова война:
    • Митридат VI нанася поражение на римляните в битка при Зела и успява временно да си възвърне по-голямата част от Понт.[2]
    • Римският главнокомандващ Лукул се завръща с армията си от Армения, но не успява да въвлече Митридат в решителна битка и е принуден да се оттегли за зимата. Това предизвиква недоволство в Рим.

В царството на СелевкидитеРедактиране

РодениРедактиране

ПочиналиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 229 – 230
  2. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 231