19 г. пр.н.е.
година
<< | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
19 (деветнадесетата) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в четвъртък, петък или събота, или високосна година, започваща в четвъртък или петък по юлианския календар.
Събития
редактиранеВ Римската империя
редактиране- Консули на Римската империя са Гай Сентий Сатурнин и Квинт Лукреций Веспилон. Суфектконсул стават Марк Виниций.
- Луций Корнелий Балб Младши получава правото на триумф за победата си над гарамантите в Африка.
- 9 юни – завършен е построеният от Марк Випсаний Агрипа акведукт Аква Вирго.[1]
- Кантабрите живеещи в северна Испания са покорени от римляните под предводителството на Агрипа.[2]
- Безредици в Рим във връзка с опитите на Марк Егнаций Руф да стане консул.[2]
- Август получава правото да стои на кресло между двамата консули в Сената и да бъде придружаван от 12 ликтори, което му дава вид на консул по право.[3]
Родени
редактиране- Юлия Младата, дъщеря на Агрипа и Юлия Старата (умряла 28 г.)
- Велей Патеркул, римски историк (умрял 31 г.)
Починали
редактиране- 21 септември – Вергилий, римски поет (роден 70 г. пр.н.е.)[4]
- Тибул, римски поет (роден 55 г. пр.н.е.)[4]
- Марк Егнаций Руф, римски политик (едил и претор)[5]
Бележки
редактиране
Източници
редактиране- ↑ L. Richardson, jr. „A New Topographical Dictionary of Ancient Rome“, JHU Press, 1992. стр. 19
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 346
- ↑ Patricia Southern. „Augustus“. Routledge, 2013. стр. 224
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 347
- ↑ John M. Cooper. „Seneca: Moral and Political Essays“. Cambridge University Press, 1995. стр. 139