Уикипедия

7,62×39 mm

7,62×39 mm е руски междинен патрон, разработен от конструкторите Николай Елизаров и Б. В. Сьомин през Втората световна война. Разработката на патрона е била завършена през 1949 г., като силно се отличава от образеца, разработен през 1943 г. 7,62х39 mm. Патронът често е споменаван и срещан като 7,62×39 mm M43, а в САЩ е известен като .30 Short Russian. Счита се за третия по мощност в света патрон за автомати, като е тестван, че функционира добре при температури, вариращи от -50 °C до 50 °C, като това затвърждава надеждността в изключително студени полярни или горещи пустинни условия.

Патрон 7,62×39 mm
Обикновен патрон 7,62x39 mm
Обща информация
Страна СССР
 Русия
Типпатрон
Оръжиеавтомати, ръчни картечници, карабини
История на производство и служба
ИзобретателНиколай Елизаров и
Борис Сьомин
Създаване1943 г.
Производство1944 г. – наши дни
На въоръжение1949 г. в СССР. – 1974,
заменен от 5,45x39 mm в СССР.
Патрон 7,62×39 mm в Общомедия

Боеприпаси 7,62х39 mm за пръв път се използват от картечницата РПД. Приетият на въоръжение в Съветската армия автомат АК-47 през 1949 г. е разработен именно за този патрон. Поради разпространение по целия свят на известните пушки СКС-45 и АК-47, патронът бързо става известен и се използва както от цивилни, така и от военни и полиция. Руският стандартен патрон остава на въоръжение до 1970 г., и все още е един от най-известните междинни боеприпаси за пушки и автомати, използвани по света. Счита се за най-произвеждания патрон в света, с най-голям арсенал и най-много използваемост за ХХ век. Патроните 7,62х39 mm нанасят значителни наранявания, ако куршумите се завъртат в тъканите,[1] но произвеждат относително малки рани в случаите, когато куршумите излизат преди началото на отклонение от центъра.[2][3][4]

Патрони руско производство редактиране

М43 редактиране

  • 7,62 БЗ (57-БЗ-231) – патрон с бронебоен запалителен куршум Б3.

Калибър: 7,62 mm; Дължина на куршума: 27,7 mm; Тегло на куршума: 7,7 g; Тегло на патрона: 16,1 g; Начална скорост: 720 – 740 m/s.

7,62 mm-вия патрон, обр. 1943 г., с бронебоен запалителен куршум БЗ, с кодово име за СССР и Русия 7,52 БЗ, индекс— 57—БЗ—231, е предназначен за поражение на леко бронирани цели, автомобили и пр., за възпламеняване на запалителни вещества, намиращи се зад броня или дебелостенни съдове, за поражение на жива сила, намираща се зад леко бронирани прикрития на разстояние до 300 m. Патронът е произвеждан с месингови или биметални гилзи. Бронебойно-запалителният куршум се състои от стомана с покритие от червен месинг, топлинно обработена стоманена сърцевина с оловна обшивка и запалителния състав. Бронебойно-запалителните куршуми, пробиват стоманена каска на разстояние от 1100 m и бронежилетка на 1000 m. Брониран лист с дебелина от 7 mm се пробива от 200 m. Върхът на куршума е боядисан в черно с червена лента. На картонени опаковки, метални кутии и дървени сандъци с боеприпаси БЗ има изобразена наклонена черна и червена лента.

  • 7,62 БП (7Н23) – патрон с бронебоен куршум БП.

Калибър: 7,62 mm; Дължина на куршума: 27,4 mm; Тегло на куршума: 7,9 g; Тегло на патрона: 16,3 g; Начална скорост: 725 – 740 m/s.

През 1980 – 1990 г. създаването на сравнително леки бронирани жилетки, с високи равнища на сигурност, и наситеността на подразделенията в сухопътните войски на много армии в света, доведе до необходимостта от подобряване на патрона с обикновен куршум. В края на 1990-те години тази модернизация на патрона се провежда в Барнаулския металообработващ завод от Д. И. Веронским и В. В. Захарящев. В хода на модернизацията се променят формата, материала, като вместо мека стомана, започва да се използва инструментална стомана У12А, като се включва и процес на термообработка на сърдечника. Така куршумът става бронебоен. Новият патрон е приет на въоръжение през 2002 г. и получава наименованието 7,62 mm патрон, образец 1943 г. с бронебоен куршум БП, кодово име за Русия— 7,62 БП, индекс— 7Н23. Новият патрон е предназначен за поражение на живи цели, екипирани с индивидуални бронежилетки, намиращи се на открито или зад леки укрития и за бронирани превозни средства. Куршумът на патрона 7Н23 е устроен подобно на патрона със стоманен сърдечник 7,62 ПС, с изключение на сърдечника. Гилзата на патрона е стоманена, лакирана. Новият патрон надминава повече от три пъти патрона с куршум ПС по проникваемост в твърди материали. На разстояние от 200 m новият куршум с бронебоен сърдечник пробива 5 mm лист броня тип 2П, а на 250 m противокуршумна бронежилетка тип 6Б5. Куршумът се отличава с черно боядисан връх.

  • 7,62 ВД (57-Н-231В) – патрон с високо налягане със стандартен куршум ПС със стоманен сърдечник.
  • 7,62 З (57-3-231) – патрон със запалителен куршум З.

Калибър: 7,62 mm; Дължина на куршума— 27,9 mm; Тегло на куршума – 6,6 g; Тегло на патрона— 15,2 g; Начална скорост— 740 – 755 m/s.

7,62 mm патрон, обр. 1943 г., със запалителен куршум З, с кодово име за СССР и Русия 7,62 З, индекс— 57-3-231, е предназначен за запалване на запалими течности (бензин, керосин) в стоманени резервоари с дебелина на стената до 3 mm, както и за лесно запалими материали (суха трева, слама и пр.) на разстояние до 700 m. Конструкцията и действието на куршума го отнасят към типа запалителни куршуми с пиротехнически възпламенителен състав, запалително трасиращи. При наблюдение на стрелба има добра видимост до 700 m денем и нощем, като се отличава с червен цвят. Гилзата на патрона се произвежда от месинг или биметал. Куршумът е направен от стомана, покрит с червен месинг, запалителен състав, намиращ се в главата на куршума, сърцевината е съставена от мека стомана, обвивката е изработена от сплави на базата на олово-антимон, биметална чаша с пиротехнически състав (възпламенител, преходник и трасиращ маркер), пръстен, като неговата задача е същата, както в другите трасиращи патрони. При удар в твърд материал се получава рязко динамична компресия и затопляне на запалителния състав, стоманеният сърдечник се избутва напред и в резултат на това запалителният състав се запалва. Върхът на куршума се смачква, черупката се разгръща и пламъкът на запалителя състав осигурява осветяване. При удар с цел с ниска плътност запалителният състав не може да се възпламени поради ниската чувствителност на куршума. Съществуват два вида версии на куршуми с различен радиус на стреловидна дъга. Те са по-остри, в по-малка степен се отклоняват от траекторията, отколкото ПС куршумите. Върхът на куршума е в червен цвят. На картонени опаковки, метални кутии и дървени сандъци със запалителни боеприпаси, има изобразена наклонена червена лента. Патроните с бронебойно-запалителни и запалителни куршуми, се произвеждат ръчно и имат висока цена. Прилагането им е било планирано само за период на военни действия. По правило, по време на учебни стрелби тези патрони не са се използвали. След натрупването на достатъчно голям арсенал от патрони с куршуми БЗ и З, тяхното производство е било прекратено в Руската федерация. Понастоящем патроните с бронебойно-запалителни и запалителни куршуми са снети от производство, но се срещнат в армейските запаси.

  • 7,62 ПС (57-Н-231) – патрон с нормален ПС куршум със стоманен сърдечник.
  • 7,62 ПС гж (57-Н-231С) – патрон с нормален ПС куршум със стоманен сърдечник и биметална гилза
  • 7,62 ПС гс (57-Н-231СЛ) – патрон с нормален ПС куршум със стоманен сърдечник и стоманена гилза
  • 7,62 Т-45 (57-Т-231П) – патрон с трасиращ куршум Т-45
  • 7,62 Т-45М (57-Т-231ПМ) – патрон с трасиращ куршум Т-45М
  • 7,62 Т-45М (57-Т-231ПМ1) – патрон с трасиращ куршум Т-45М
  • 7,62 УЗ (7Щ6) – патрон с подсилен заряд
  • 7,62 УС (57-Н-231У) – патрон със стоманена сърцевина, има за цел да стреля със заглушително и безпламъчно устройство ПБС-1
  • 7,62 УЧ (57-Н-231УЧ) – учебен патрон с нормален ПС куршум, със стоманен сърдечник
  • 7,62 халосен (57-Х-231) – халосен патрон
  • 7,62 ПП (7Н27) – патрон с куршум, с по-висока пробиваемост
  • ПХС-19 (7Щ2) – специален халосен патрон

Патрони друго производство редактиране

М67 редактиране

През 1960-те години, Югославия експериментира с нов вид куршуми с цел да изобрети патрон с по-добър профил на нараняване, скорост и точност от руския М43. М67 е зареден с по-малък заряд и са по-плоски от М43. Това се дължи на заличаването на вложената лека стомана. Това е страничен ефект на изместване на центъра на тежестта назад в сравнение с М43. Това позволява на куршума да се дестабилизира близо 17 cm по-рано в тъкан. Това води до по-големи разкъсвания и поражения на тъканта, също до по-голяма изходна рана, която изисква дълго лечение. Въпреки това потенциалът на раняването от М67 се ограничава предимно до малък, постоянен, канал на раната.

Пробиваемост редактиране

 
Канал на рана, причинен от 7,62×39 mm (2-рият отгоре)

Стоманена каска се пробива от:

  • куршум със стоманен сърдечник на дистанция от 900 m, с вероятност 80 – 90 %;
  • бронебойно-запалителен куршум на по-голяма дистанция от 1100 m, с вероятност 80 – 90 %.

Бронежилетка 6Б1 се пробива от:

  • куршум със стоманен сърдечник на дистанция от 600 m, с вероятност 80 – 90 %;
  • бронебойно-запалителен куршум на по-голяма дистанция от 1000 m, с вероятност 80 – 90 %.

7 mm стоманена броня с висока твърдост под ъгъл от 90 ° се пробива от бронебойно-запалителен куршум от:

  • 300 m, с вероятност 50 %;
  • 200 m, с вероятност 90 %.

На разстояние от 500 m, се пробива плътно укрепление от твърд сняг с дълбочина от 70 – 80 cm, от:

  • куршум със стоманен сърдечник;
  • бронебойно-запалителен куршум;
  • трасиращ куршум.

На разстояние от 500 m, се пробива стена от свободно олегнала глинеста почва с дълбочина 25 – 30 cm, от:

  • от всички видове куршуми.

20х20 cm сухи, укрепени в стакове борови дъски, се пробиват от:

  • бронебойно-запалителни и куршуми със стоманени сърдечници на разстояние от 500 m, с дълбочина 25 cm;
  • бронебойно-запалителни и куршуми със стоманени сърдечници на разстояние от 150 m, с дълбочина 30 – 40 cm.

Тухлен зид, се пробива от:

  • куршум със стоманен сърдечник на дистанция от 100 m, с дълбочина 12 – 15 cm;
  • бронебойно-запалителен куршум на дистанция от 100 m, с дълбочина 15 – 20 cm.

Бележки редактиране

  1. ↑ Bellamy RF, Zajtchuk R. The physics and biophysics of wound ballistics. In: Zajtchuk R, ed. Textbook of Military Medicine, Part I: Warfare, Weaponry, and the Casualty, Vol. 5, Conventional Warfare: Ballistic, Blast, and Burn Injuries. Washington, DC: Office of the Surgeon General, Department of the Army, United States of America (1990) pp. 146 – 155
  2. ↑ U.S. Military Small Arms Ammunition Failures and Solutions Архив на оригинала от 2011-06-28 в Wayback Machine., GK Roberts, NDIA Dallas, TX, 21 май 2008.
  3. ↑ Wounding Effects of the AK-47 Rifle Used by Patrick Purdy in the Stockton, California, Schoolyard Shooting of January 17, 1989, Fackler, Martin L. M.D.; Malinowski, John A. B.S.; Hoxie, Stephen W. B.S.; Jason, Alexander B.A., American Journal of Forensic Medicine and Pathology, September 1990
  4. ↑ Bellamy RF, Zajtchuk R. The physics and biophysics of wound ballistics. In: Zajtchuk R, ed. Textbook of Military Medicine, Part I: Warfare, Weaponry, and the Casualty, Vol. 5, Conventional Warfare: Ballistic, Blast, and Burn Injuries. Washington, DC: Office of the Surgeon General, Department of the Army, United States of America (1990) Fig 4 – 38 p. 148

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=7,62×39_mm&oldid=11999229“.