Белият бор (Pinus sylvestris) предпочита по-големите височини в планината – от 500 до 2200 m надморска височина. Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години.

Бял бор
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Бороцветни (Pinales)
семейство:Борови (Pinaceae)
род:Бор (Pinus)
секция:P. sect. Pinus
вид:Бял бор (P. sylvestris)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Бял бор в Общомедия
[ редактиране ]

Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета – тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета.

При нараняване от ствола на бора изтича смола. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване.

Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.

Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за лечение на белодробни заболявания.

Белият бор се използва широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават терпентин, колофон, катран, а от дървесината – хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използва за щавене на кожи. С борови шишарки вълната се багри тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите.

Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица.

В България белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният иглолистен вид.

Действие и приложение в медицината Редактиране

В съвременната медицина се използват боровите пъпки, намиращи се по върховете на клонките, които се събират рано на пролет.[2]

Има противовъзпалително, отхрачващо, смекчаващо лигавиците действие. Разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур. Препоръчва се при бронхити, ангина, туберкулоза, при простуда (за инхалации и разтривки), ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур. Боровите връхчета се използват при задух, подагра и хемороиди.[3]

Източници Редактиране

  1. Pinus sylvestris (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 54.
  3. „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 54, 55.

Външни препратки Редактиране