Adcrocuta е изчезнал род хищни бозайници, принадлежащи към семейство Хиени. Видовете от рода са живели в периода на късен миоцен и ранен плиоцен (преди около 9 – 4 млн. години), а неговите изкопаеми останки са открити в находища от Европа, Азия и Африка.

Adcrocuta
Фосилизиран скелет на Adcrocuta eximia изложен в Палеонтологичния музей в Асеновград. Останките са от находището край Хаджидимово.
Фосилизиран скелет на Adcrocuta eximia изложен в Палеонтологичния музей в Асеновград. Останките са от находището край Хаджидимово.
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:Eotetrapodiformes
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Хиенови (Hyaenidae)
род:Adcrocuta
Научно наименование
Kretzoi, 1938
Adcrocuta в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение

редактиране

Вероятно родът е еволюирал в Азия по време на миоцен, а по-късно се разпространява към в Централна Азия и Европа като прониква дори в Африка. Най-известният вид е Adcrocuta eximia, широко разпространена в късния миоцен в Европа, Азия и Северна Африка. Видът е откриват и в палеонтологични находища в района на Хаджидимово.[1] Други видове са били с по-ограничено разпространение като Adcrocuta australis, откривана само в Южна Африка. Предполага се, че родът е изчезнал в резултат на еволюирането му в по-едри видове класифицирани в родовете Pliocrocuta и Pachycrocuta през плиоцен.

Описание

редактиране

Животните от рода са първите от семейство хиени, които придобиват формата на тялото, което притежават съвременните видове. Причината за това е, че предните крайници са по-дълги от задните. Високи са около 80 – 150 cm и вероятно са тежали около 70 kg. Поради уголемените и здрави предкътници е създадена адаптационна приспособеност да смилат кости. За разлика от днешните родове Crocuta и Hyaena при Adcrocuta краката са съпоставимо по-къси и здрави. Според Solounias и Werdelin (1996) тази анатомична особеност не е позволявала на хиените да бягат бързо и продължително. Вероятно те са били основно мършояди и по-рядко са ловували активно.[2]

Известни видове

редактиране

Поради голямото сходство на откритите скелети на представителите на рода първоначално се е приемало, че са преки предшественици на някои от съвременните видове от семейството. През 1938 г. унгарският палеонтолог Миклош Крецой отделя Adcrocuta в самостоятелен род.

Род Adcrocuta (Kretzoi, 1938)[3]

  • Adcrocuta advena (Kretzoi 1955)
  • Adcrocuta australis (Hendey 1974)
  • Adcrocuta eximia (Roth & Wagner, 1854)
    • Adcrocuta eximia latro (Pilgrim, 1932)
    • Adcrocuta eximia praecursor
    • Adcrocuta eximia variabilis (Zdansky, 1924)

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adcrocuta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​