Alejandro е песен на американската певица Лейди Гага, която служи за трети сингъл от EP изданието ѝ The Fame Monster. Написана и продуцирана съвместно с RedOne, творбата представя „чудовището на страха от мъже“ – метафора, част от цялостната концепция на албума.

Alejandro
Alejandro logo.png
Сингъл на Лейди Гага
от албума The Fame Monster
Издаден 20 април 2010 г.
Формат компактдиск, грамофонна плоча, дигитално сваляне
Записан 19 юли 2009 г.
Стил синтпоп
Времетраене 4:34
Лейбъл Streamline, Kon Live, Cherrytree, Interscope
Автор Стефани Джерманота, Надир Каят
Продуцент RedOne, Лейди Гага
Хронология на синглите на Лейди Гага
Telephone
(2010)
Alejandro
(2010)
Dance in the Dark
(2010)

Съвременните критици одобряват песента и намират прилики с творчеството на поп групи като ABBA и Ace of Base. След издаването на албума, песента се появява в класациите на Обединеното кралство и Унгария. Когато е издадена като сингъл, достига повече държави, сред които Австралия, Канада, Нова Зеландия, Швеция и САЩ. Успява да се изкачи до върха в Чехия, Финландия, Мексико, Венецуела, Полша, Русия, България и Румъния. Alejandro е седмият последователен сингъл на певицата, който достига топ 10 в американската класация Billboard Hot 100.

Музикалното видео е дело на модния фотограф Стивън Клайн и черпи вдъхновение от приятелството на Лейди Гага с представители на гей обществото и нейното възхищение от гей любовта. Клипът съдържа кадри на хореография с войници, наподобяваща кабаре, Гага, облечена като монахиня и полуголи мъже с автомати. Проектът се оказва скандален и получава смесени отзиви. Критиците са впечатлени от идеята и тъмната му натура, докато католическата църква обвинява певицата в богохулство. Клайн отрича твърденията да имат общо с намеренията на екипа, добавяйки, че въпросната сцена, в която Лейди Гага поглъща броеница, интерпретира нейното желание да приеме Святото. Гага изпълнява песента на всички свои турнета от The Monster Ball досега.

Работен процес и издаванеРедактиране

Лейди Гага работи върху песента с продуцента RedOne. Записана е в звукозаписно студио в Амстердам. Списание Billboard описва Alejandro като синтпоп продукция със „смачкващ европоп ритъм“, вдъхновена от ABBA и Ace of Base.

Песента започва с основната мелодия от унгарската творба „Чардаш“ на италианския композитор Виторио Монти, изпълнена на цигулка.

Първоначално, лейбълът на Лейди Гага планира трети сингъл от албума да е Dance in the Dark. Изборът на певицата е Alejandro, но песента получава малко внимание от радиостанциите и идеята е определена като „неосъществима“. След възражения се стига до решението сингъл да е Alejandro. Гага изразява вълнението си в Twitter, където пише: Alejandro звучи по радиото. По дяволите, чувството е страхотно! Успяхме, малки чудовища!".

Музикално видеоРедактиране

 
По време на The Monster Ball Tour, Лейди Гага изпълнява песента, обляна в изкуствена кръв.

Разработка и премираРедактиране

През януари 2010 г. е оповестено, че Лейди Гага организира кастинг за видеото на Alejandro и има идея да включи комика Дейвид Уолямс и съпругата му Лара Стоун. На 23 март 2010 г. става ясно, че за режисьор е избран модният фотограф Стивън Клайн. По време на интервю в Австралия, Гага отрича предположенията, че Alejandro ще е продължение на Telephone.

Лейди Гага споделя, че „не е наясно как ще изглежда видеото, преди то да е завършено“, добавяйки, че с Клайн са добри приятели и се вълнува да му позволи да представи идеите ѝ през неговия обектив и усет за мода и лайфстайл. Избора той да е режисьор на проекта певицата обосновава с твърдението, че той разбира нейното схващане „аз съм това, което обличам“. Тя разкрива повече относно концепцията на видеото през май 2010 г., когато в интервю казва: „Става въпрос за искреността на приятелствата ми с хомосексуални и как досега не съм успявала да намеря това у хетеросексуален мъж. Признавам, че завиждам на куража и смелостта, която се изисква от тях, за да са заедно. Във видеото копнея за любовта на своите гей приятели, но те не ме искат“.

Първият откъс от видеото е показан в шоуто на Лари Кинг на 1 юни 2010 г. Отрязъкът е от черно-бяла сцена, в която Лейди Гага и танцьорите ѝ представят интерпретация на традиционния военен марш. Още от тогава клипът честно е сравняван с други на подобна тематика като Vogue на Мадона, Not Myself Tonight на Кристина Агилера и Rhythm Nation на Джанет Джаксън. Според критиците обаче презентацията на Гага е по-рязка и мъжествена от тази на Мадона. В същото интервю певицата споделя, че видеото е в хомоеротичен военен стил.

Проектът е представен на 8 юни 2010 г. в официалния сайт и YouTube канал на Лейди Гага. Към февруари 2021 г. видеото има над 435,4 млн. гледания.

СюжетРедактиране

 
Началото на видеото.

Първите кадри показват маршируващи войници в черни кожени униформи, както и такива, които седят, като някои от тях са облечени с женски чорапогащници и обувки на висок ток. Следва сцена, в която танцьори изпълняват сложна хореография и маршируват към камерата, носещи Давидовата звезда. Песента започва и Лейди Гага е показана като част от погребално шествие, в което носи свещено сърце. След това е представена върху трон с шапка като полилей и очила, наподобяващи бинокли. Тя пуши лула и през балкона наблюдава група мъже, които танцуват в снега. Показват се кадри, в които Гага и танцьорите ѝ са по бельо и изпълняват хореография със сексуални действия върху и между няколко легла. В друга сцена певицата е в по-голямо легло, облечена в червен латексов тоалет на монахиня и поглъща броеница. След това тя е показана в бяла роба с качулка, заобиколена от танцьори. Следващата част от видеото е черно-бяла и е вдъхновена от бродуейския мюзикъл „Кабаре“, като Лейди Гага е с тоалет, подобен на този на Лайза Минели. Следват кадри, в които певицата изпълнява хореография със сутиен с автомати. Песента спира и певицата изпълнява акапелен фрагмент по бельо с кожено яке и слънчеви очила, докато на екрана за кратко се сменят сцени на военни действия и близък кадър на самотен войник. След това се връща сцената с бялата роба, която тя сваля пред танцьорите си. В края лентата на филма изгаря върху лицето на Лейди Гага по начин, наподобяващ лик на чудовище. Според Стивън Клайн, идеята на видеото е „желанието на една жена да възроди стара любов и невъзможността ѝ да приеме жестокостта на настоящето; болката на това да живееш без истинската си любов“.

 
На The Born This Way Ball Tour изпълнението включва сутиен с автомати и мъже по бельо, подобно на видеото.

ЕкипРедактиране

  • Лейди Гага – вокали, текстописец, ко-продуцент, вокален аранжимент, беквокали
  • Надир Каят – текстописец, продуцент, обработка вокали, вокален аранжимент, беквокали, аудио инженер, инструментал, програмиране, звукозапис
  • Илко Бакър – аудио инженер
  • Джони Северин – редакция вокали
  • Робърт Ортън – аудио миксиране
  • Джин Грималди – аудио мастеринг
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alejandro (song)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​