Европейска змиорка

вид риба
(пренасочване от Anguilla anguilla)

Европейската змиорка или диалектно ягула (на латински: Anguilla anguilla) е хищна риба от семейство Речни змиорки на разред Змиоркоподобни. Тялото е тънко и удължено. Женските достигат дължина 1,5 – 2 m и маса до 4 kg, а мъжките до 0,5 m и маса 0,5 kg. Официалният рекорд е 3,6 kg и е поставен в река Аар, Швейцария и 3,59 kg в река Ликеби край Карлскруна, Швеция.[2]

Европейска змиорка
Anguilla anguilla.jpg
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
разред:Змиоркоподобни (Anguilliformes)
семейство:Змиоркови (Anguillidae)
род:Змиорки (Anguilla)
вид:Европейска змиорка (A. anguilla)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Разпространение
Eel inEurope.png
Синоними
  • Muraena anguilla Linnaeus, 1758 г.
  • Anguilla malgumora Kaup, 1856 г.
Европейска змиорка в Общомедия
[ редактиране ]
Édouard Manet - Rouget et Anguille.jpg

РазпространениеРедактиране

Живее в сладки водоеми, които са свързани с Атлантическия океан (Северна Америка, Европа и Африка), Средиземно море и Черно море. В България допреди 80 години е била широко разпространена в много реки. Срещала се е в басейните на реките в Южна България, които се вливат в Бяло море, като (Марица, Места и Струма). През Марица е стигала до Баташкото блато в Родопите, както и в притоците ѝ Харманлийска река, Въча, Сазлийка и Стряма. По река Тунджа и нейните притоци се е придвижвала до бившето Стралджанско блато. Срещала се е също в някои крайчерноморски езера, както и в река Дунав. След 50-те години на 20-и в., вследствие на масово пресушаване на блатата, видът изчезва в голяма част от находищата си. В България вече се срещат само единични екземпляри.

МестообитаниеРедактиране

Популациите на този генеративно морски и трифично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най-подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност.

РазмножаванеРедактиране

Когато достигне възраст 4 – 6 години змиорката навлиза в морски води и се отправя към Саргасово море, изминавайки близо 6400 km, където се размножава и след това умира. Ларвите имат форма на върбов лист. За период от около 3 години ларвите се придвижват от Атлантическия океан и видоизменени като малки змиорки навлизат в сладките води, където отрастват.

Стопанско значениеРедактиране

Все още е невъзможно култивирането на змиорката, тъй като тя не може да се размножава в контролирана среда – излюпването на ларвите става само и единствено в Саргасово море, след което те се понасят по топлото течение Гълфстрийм. Тези които се отглеждат във фермите за змиорки са били уловени, като малки именно там, след което са били продадени и разпределени по новите си домове. През този период заради прозрачността на тялото си се наричат „стъклени“, а по-късно след настъпване на пигментацията минават през още два етапа на развитие, като са известни с имената си – жълти, и в по-късен етап – сребърни змиорки. Змиорката е риба, която се среща все по-рядко. В България е имало ферма за оглеждане на змиорки по бреговата ивица на язовир „Овчарица“, която е закрита и сега не функционира. Има стопанско значение в кожарството. Обект е предимно на спортен риболов. Кръвта на змиорката съдържа невротоксини, които наподобяват по действие змийските. При попадане на токсина в кръвта на човек може да доведе до отравяне.

Природозащитен статусРедактиране

Критично застрашен вид в световен мащаб.[3] През последните 30 години изчезнал от повечето местообитания в България, включен в Червената книга.

ИзточнициРедактиране

  1. Anguilla anguilla (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR EEL, EUROPEAN. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 19 юни 2011.
  3. Freyhof, J. & Kottelat, M. Anguilla anguilla. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 октомври 2010. (на английски)

ЛитератураРедактиране

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. Рибите в България. Гея Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, с. 98
  • Прозек, Джеймс. Загадъчните змиорки. В сп. National Geographic България, бр 9 (59), септември 2010, Санома Блясък България, София, стр. 94 – 111