Сазлийка
Сазлийка, официално Ракитница (до 29 юни 1942 г. Сазлийка, Съзлийка, Сазлийска, Сютлийка, до 5 януари 1946 г. Ракитница, до 1 февруари 1989 г. Сазлийка)[1] е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора, Раднево и Гълъбово и област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 145 km, която ѝ отрежда 16-о място сред реките на България. Река Сазлийка е 5-а по дължина река във водосборния басейн на Марица след Тунджа, Арда, Ергене и Тополница. Името на реката произлиза от турското наименование на растението папур (typha) – „саз“
Сазлийка Ракитница | |
Река Сазлийка южно от село Калояновец | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Стара Загора Община Стара Загора Община Раднево Община Гълъбово Област Хасково Община Симеоновград |
Дължина | 145 km |
Водосб. басейн | 3239 km² |
Отток | 18 m³/s |
Начало | |
Място | на 1,5 km ЮЗ от връх Руя, Сърнена Средна гора |
Координати | |
Надм. височина | 651 m |
Устие | |
Място | ляв приток на Марица → Бяло (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 78 m |
Сазлийка в Общомедия |
Географска характеристика
редактиранеИзвор, течение, устие
редактиранеРека Сазлийка извира на 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Горнотракийската низина. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Горнотракийската низина коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, след село Сърнево – югоизточна, а след град Раднево – южна. Влива се отляво в река Марица на 78 m н.в., на 1,7 km източно от град Симеоновград.
Водосборен басейн, притоци
редактиранеПлощта на водосборния басейн на Сазлийка е 3239 km2, което представлява 6,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:
- на запад и югозапад – с водосборните басейни на реките: Омуровска река, Текирска река, Мартинка и Арпадере, леви притоци на Марица;
- на север и изток – с водосборния басейн на река Тунджа.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- ← Рашевска река
- ← Османска река
- → Баньовите лъки
- → Аладжика
- → Касиврийско дере
- → Водичката
- ← Сулуджак
- ← Чаталка
- → Азмака
- → Бедечка
- → Коленска река
- ← Хамамдере
- → Тузлата
- → Кумруджа
- → Блатница
- ← Дундарлия (Дунда)
- ← Батканлийска река
- ← Курудере
- → Овчарица (най-голям приток)
- ← Еледжик
- ← Мандаджика
- ← Джелепска
- ← Каменна речка
- ← Юрукова речка
- → Соколица
- → Кюпрюдере
- → Садъкдере
- → Стамбулдере
- ← Мусачка река
- → Главанска река (Луда Яна)
Хидрографски показатели
редактиранеРечният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-април, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при град Гълъбово 18 m3/s. На места по нейното течение са се образували типични крайречни гори от топола и върба.
Селища
редактиранеПо течението на реката са разположени 16 населени места, в т.ч. 2 града и 14 села:
Стопанско значение
редактиранеПо течението на реката няма изградени язовири, но в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.
По долината на реката на протежение от 31,1 km, между Раднево и Симеоновград преминава участък от третокласен път № 554 Нова Загора – Раднево – Харманли
В същия участък по долината на реката е прокарано и трасето на жп линията Нова Загора – Симеоновград (една от най-старите жп линии в България, изградено още преди 1878 г.).
Други
редактиранеНа Съзлийка е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Галерия
редактиране-
Река Сазлийка южно от село Калояновец
-
Река Сазлийка преди село Елхово
-
Река Сазлийка в село Ракитница
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 179 – 180.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423.