Белгийски франк
- Вижте пояснителната страница за други значения на франк.
Белгийският франк е паричната единица на Белгия от 1832 до въвеждането на еврото. Той се подразделя на 100 сантима. Кодът на белгийския франк по ISO 4217 е BEF.
| Белгийски франк | |
| Belgische frank | |
_-_Vorderseite.jpg) Банкнота от 200 франка от 1995 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| ISO 4217 | BEF |
| Въвеждане | 1832 г. |
| Извеждане | 28 февруари 2002 г. |
| Предшественик | Нидерландски гулден |
| Наследник | евро |
| Страна |  Белгия Люксембург (заедно с люксембургски франк) |
| Разделение | сантим (1⁄100) |
| Символ | fr. |
| Банкноти | 100, 200, 500, 1000, 2000 и 10 000 франка |
| Монети | 25, 50 сантима; 1, 5, 10, 20 и 50 франка |
| Централна банка | Национална банка на Белгия |
| Монетен двор | Кралски монетен двор на Белгия |
| Уебсайт | www.nbb.be |
| Валутен курс | |
| BGN EUR USD | |
| Белгийски франк в Общомедия | |
Първоначално франкът е парична единица, използвана във Франция от 14 век с известни прекъсвания (вижте френски франк). След френските завоеванията, последвали Френската революция и Наполеоновите войни, франкът започва да се използва в големи части от Западна Европа. След отделянето си от Нидерландия Кралство Белгия създава през 1832 свой собствен франк, еквивалентен на френския. През следващите години това правят също Люксембург (1848) и Швейцария (1858).
През 1865 Франция, Белгия, Швейцария и Италия създават Латинския валутен съюз (Гърция се присъединява през 1868). Всяка от страните има собствена национална валута (франк, лира, драхма) на стойност 4,5 g сребро или 0,290 322 g злато, които са свободно конвертируеми помежду си при курс 1:1. През 1870-те златото е прието за стандарт, положение, което се запазва до 1914. През 1926 Белгия преживява тежка финансова криза и напуска валутния съюз, който се разпада в края на същата година.
Създаденият през 1921 валутен съюз между Белгия и Люксембург се запазва до наши дни, като през 1932 е трансформиран в по тясна икономическа общност. Люксембургският и белгийският франк имат равна стойност и са приемани като законно платежно средство на територията на двете страни.
Белгийският и люксембургският франк спират да съществуват на 1 януари 1999, когато са заменени от еврото при курс 1 EUR = 40,3399 BEF/LUF (1 BEF/LUF = 0,024789 EUR). Старите банкноти и монети губят статута си на платежно средство на 28 февруари 2002.
Белгийският и люксембургският франк спират да съществуват на 1 януари 1999 г., когато са заменени от еврото при курс 1 EUR = 40,3399 BEF/LUF (1 BEF/LUF = 0,024789 EUR). Всички банкноти, емитирани от 1944 г., остават обменими.[1] Те губят статута си на платежно средство на 28 февруари 2002 г.
Банкнотата от 100 франка с портрета на архитекта Хендрик Беярт гласи, че фалшивите пари ще бъдат наказвани с принудителен труд.[2] Това се отнася и за банкнотата от 500 франка[3], която е с лика на скулптора Константин Мюние.
Източници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Исторически банкноти на Белгия ((en)) ((de)) ((fr))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Belgian franc в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |