Двуноктеста костенурка
Двуноктестата костенурка (Carettochelys insculpta) е влечуго от разред Костенурки. Това е единственият съвременен вид в семейството на Двуноктестите костенурки (Carettochelyidae) и единствена в рода Carettochelys. Обитава сладководни потоци, лагуни и реки в северната част на Австралия и южна Нова Гвинея.
Двуноктеста костенурка | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Boulenger, 1887 Ramsay, 1886 Ramsay, 1886 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Двуноктеста костенурка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Нетипичен поради наличието на крайници, приличащи на плавници. Ноктите са два на всеки крайник. Цветът на карапакса варира от сиво, през кафяво до маслинено зелено. Липсват рогови щитчета, но повърхността е набраздена и гранулирана. При възрастните индивиди липсва вертебрален кил. Новоизлюпените малки притежават централно разположен кил на карапакса.
Размери
редактиранеКарапаксът достига поне до 55 cm.
Ареал
редактиранеСладководен вид, двуноктестата костенурка предпочита реки, потоци, езера и лагуни с подчертани бавни течения и тинести дъна. Обитава регионите на Папуа Нова Гвинея, Австралия.
Репродуктивни особености
редактиранеРазмножителният период започва от септември и приключва до ноември. Женската отлага от 15 до 30 кръгли (39x40 mm), бели и гладки яйца, в плитка трапчинка.
Начин на хранене
редактиранеХрани се с плодове, паднали във водата, както и с листа, стъбла, корени и семена на водни растения. Животинското меню включва живородни охлюви, насекоми и малки рибки.
Генетични характеристики
редактиранеКариотип: 2n = 68
Подвидове
редактиране- Carettochelys insculpta insculpta (Ramsay, 1887)
- Carettochelys insculpta canni (Wells, 2002)
Източници
редактиране- ↑ Carettochelys insculpta (Ramsay, 1886). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)