Черноклюн щъркел

вид птица
(пренасочване от Ciconia boyciana)

Черноклюн (далекоизточен) щъркел (Ciconia boyciana) е прелетна птица от семейство Щъркелови, обитаваща източните райони на азиатския континент. Видът е застрашен с обща численост на популацията едва около 3000 птици. До 1992 г. далекоизточният щъркел е смятан за подвид на белия щъркел - Ciconia ciconia boyciana (Swinhoe, 1873). Същият е отделен като самостоятелен Ciconia boyciana (Hancock et al. 1992) с името Далекоизточен или Черноклюн щъркел.[2]

Черноклюн щъркел
Oriental Stork 2 marugame kagawa.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
семейство:Щъркелови (Ciconiidae)
род:Щъркели (Ciconia)
вид:Черноклюн щъркел (C. boyciana)
Научно наименование
Swinhoe, 1873 г.
Черноклюн щъркел в Общомедия
[ редактиране ]

РазпространениеРедактиране

Видът гнезди в Далекоизточните части на Русия (в басейна на реките Амур, Зея, Усури, ез. Ханка), Североизточен Китай (Манджурия) и Източна Монголия. В миналото представителите на вида са гнездели и на остров Хоншу и в КНДР. Далекоизточният щъркел е мигриращ вид, който зимува във влажни райони на Източен Китай. Отделни представители са наблюдавани да зимуват и в Япония, Корейския полуостров, Тайван, Филипините, Мианмар и дори Източен Бенгал.

Морфологични особеностиРедактиране

Далекоизточният щъркел наподобява на белия по оперение. Видът е малко по-едър, с по-силен и едър клюн, който е черен на цвят, а краката са значително по-ярко червени от тези на белия щъркел. Около очите кожата е неоперена и червена на цвят. Подрастващите щъркелчета са с червено-оранжев клюн, който постепенно почернява докато този на белите щъркелчета от черен постепенно преминава в червен.

Начин на животРедактиране

Представителите на вида за разлика от своите родственици се стараят да избягат от човешкото присъствие. Макар и напоследък да се наблюдава известна степен на синантропия при някои индивиди, основната част от щъркелите гнезди по дървета в глухи места, по-рядко по стълбове от електропреносната мрежа. Гнезди близо до водоемите, където намира своята храна. В менюто му влизат малки риби, жаби и разнообразни безгръбначни животни.


РазмножаванеРедактиране

Подобно на гнездата на белите щъркели това на далекоизточните достига до 2 метра в диаметър и височина от около 3 метра. Снасят в края на април от 2 до 6 яйца. След около месец пиленцата се излюпват. Те са напълно безпомощни и се хранят от своите родители. Половата злялост настъпва на 3-4-годишна възраст.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ciconia boyciana (Swinhoe, 1873). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. ((en)) Eastern European White Stork Populations: Migration Studies and Elaboration of Conservation Measures, Willem Van den Bossche in collaboration with Peter Berthold, Michael Kaatz, Eugeniusz Nowak & Ulrich Querner, pdf-формат, (Посетен на 13.09.2011 г.)