Усури
Усу́ри (на руски: Уссури; на китайски: 乌苏里江) е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Приморски край и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян, десен приток на Амур. Дължината ѝ е 588 km, а с дясната съставяща я река Улахе 897 km, от които 450 km по границата между Русия и Китай.[1]
| Усури ᡠᠰᡠᡵᡳ ᡠᠯᠠ | |
 Река Усури при посьолок Горние Ключи (Приморски край) | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  РусияПриморски край Хабаровски край  КитайХъйлундзян |
| Дължина | 897 km |
| Водосб. басейн | 193 000 km² |
| Отток | 1150 m³/s |
| Начало | |
| Място | планина Сихоте Алин, Приморски край) |
| Координати | |
| Надм. височина | 1682 m |
| Устие | |
| Място | Амур → Охотско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 30 m |
| Усури в Общомедия | |
Географска характеристика редактиране
Извор, течение, устие редактиране
Според Държавния воден регистър на Русия (Государственном водном реестре) река Усури се образува от сливането на двете съставящи я реки Даубихе (Арсеневка, 190 km, лява съставяща) и Улахе (309 km, дясна съставяща) водещи началото си от южната част на планината Сихоте Алин, на 96 m н.в., на 2 km северно от село Белцово, в южната част на Приморски край.[2] Сега за начало на реката офециално се смята изворът на река Улахе, намиращ се на 1682 m н.в., в източното подножие на масива Облачная, в южната част на планината Сихоте Алин, Приморски край, като по този начин дължината на реката става 897 km.[1]
Горното течение на Усури се простира до село Загорное (при 612 km), където реката излиза от планината Сихоте Алин и навлиза в Приханкайската низина. В този участък от 285 km Усури е типична планинска и полупланинска река с бързо течение, сравнително тясна и дълбока спрямо околния терен долина. Тук се редуват долинни разширения, в които реката се разлива, меандрира, дели се на ръкави и има ясно изразена заливна тераса и планински стеснения. В Приханкайската низина долината на Усури става широка и плитка, с обширна двустранна заливна тераса, по която реката силно меандрира, дели се на ръкави с острови между тях. На 10 km северно от град Лесозаводск, Приморски край, при 450 km, отляво в Усури се влива граничната река Сунгача и оттук до устието си по фарватера на Усури преминава участък от държавната граница между Русия и Китай. В този участък реката още по-силно меандрира, дели се на ръкави с острови между тях (най-голям остров Димански (Чженбао). След устието на река Бикин (при 214 km, десен приток) долината на Усури става асиметрична, като левият ѝ склон е стръмен и близко до течението на реката, а десният (китайският) е плосък, с обширна заливна тераса. След устието на най-големия си приток Наулихе (ляв) Усури навлиза в Средноамурската низина и тук долината и става много широка, плоска с обширна двустранна заливна тераса. При село Казакевичево, Хабаровски край Усури се слива с идващия отляво амурски ръкав Казакевич и образуват Амурския ръкав (проток), който от своя страна след 39 km се влива отдясно в река Амур при град Хабаровск, на 30 m н.в.[1]
Водосборен басейн редактиране
Водосборният басейн на Усури има площ от 193 хил. km2, което представлява 10,4% от водосборния басейн на река Амур и се простира в северната, централна и южна част на Приморски край (около 70% от територията на края), най-южните части на Хабаровски край и крайните североизточни части на провинция Хъйлундзян в Китай. Основната част от водосборния басейн на реката обхваща централните, южните и западни части на планината Сихоте Алин с надморска височина между 1400 и 1800 m, североизточните части на Източно-Манджурските планини с надморска височина 600 – 700 m, цялата Приханкайска низина и южната част от Средноамурската низина.[1]
Основните фактори, определящи климата във водосборния басейн на Усури са географското му положение между континента Азия и Тихия океан, сложния геоложки и геоморфоложки строеж и мусонния характер на атмосферната циркулация. Като цяло климатът в басейна на реката е мусонен: средна януарска температура – -18 °C, средна юлска – +20 °C. Годишната сума на валежите е от 600 – 700 mm в равнинните части до 1000 mm в планинските и падат предимно под формата на дъжд през летния сезон (около 80% от общата сума на валежите).[1]
Водосборният басейн на Усури граничи със следните водосборни басейни:
- на запад, северозапад и север – водосборните басейни на реките Сунгари, Сита, Немта, Анюй и други по-малки, десни притоци на Амур;
- на изток, югоизток и юг – водосборните басейни на реките Тумнин, Самарга, Раздолная и други по-малки, вливащи се в Японско море.
Река Усури получава множество притоци с дължина над 10 km, като 13 от тях са с дължина над 100 km.[2]
- 698 ← Павловка (Фудзин) 131 / 3360, Русия
- 662 ← Журавльовка (ното) 114 / 5000, Русия
- 588 → Арсеневка (Даубихе) 190 / 7060, Русия
- 450 → Сунгача 212 / 21 000, на границата между Русия и Китай
- → Мулинхе 577 / 18 500, Китай
- 357 ← Голяма Усурка (Иман) 440 / 29 600, Русия
- → Цихулинхе, Китай
- → Абуцинхе, Китай
- 214 ← Бикин 560 / 22 300, Русия
- → Наолихе 596 / ?, Китай
- 72 ← Подхоренок 112 / 2810, Русия
- 65 ← Хор 453 / 24 700, Русия
- 32 ← Кия 173 / 1290, Русия
Хидрографски показатели редактиране
Подхранването на реката е предимно дъждовно. Характерно е слабо пролетно пълноводие и епизодични големи летни прииждания в резултат на поройни дъждове, които многократно превишават пролетното пълноводие и които водят до катастрофални наводнения. През пролетно-летния сезон (април – септември) преминава около 80% от годишния отток на Усури, през есенния сезон (октомври – ноември) – от 10 до 15%, а през зимния (декември – март) – от 2 до 5%. Среден годишен отток в средното течение 230 m3/s, в долното – 1150 m3/s, което като обем се равнява на 36,295 km3. Усури замръзва през декември, а се размразява през март.[1]
Населени места и стопанско значение редактиране
По течението на Усури и нейната долина има много населени места:
- Русия
- Приморски край – градове: Лесозаводск и Далнереченск; селище от градски тип: Кировский (районен център) и Горние Ключи; села: Чугуевка (районен център) и други
- Хабаровски край – 13 села
- Китай – град Жаохе и около 20 села.
Водите на Усури основно се използват за водоснабдяване на околоните населени места. Реката е плавателна на 455 km от устието си, до град Лесозаводск, а нагоре се използва за транспортиране на дървен материал със салове. В отделни участъци по долината на реката преминава част от трасето на Транссибирската железопътна линия Москва – Владивосток.
Откриване и изследване редактиране
През 1644 г. по време на първото плаване надолу по течението на Амур руският първопороходец Василий Поярков открива устието на реката. През 1651 г. друг руски казак-първопроходец Ерофей Хабаров се запознава с част от долното течение на Усури и в неговото устие основа руска крепост, която в последстие прераства в днешния голям град Хабаровск. През 1858 – 59 г. смесена руско-китайска държавна комисия, възглавявана от руския топограф Константин Будогоски извършва демаркация на руско-китайската граница по фарватера на реката. Същата година (1859) руският естественик от немски произход Ричард Карлович Маак извършва първите научни изследвания по долното течение на Усури. През 1860 – 62 г. руският топограф Алексей Будишчев на базата на топографски и геодезически измервания извършва първото картиране на цялото течение на реката. През 1867 – 69 известният по-късно със своите експедиции в Западен Китай руски учен и пътешественик Николай Пржевалски извършва комплексни физикогеографски изследвания и топографски измервания в целия басейн на Усури. През 1969 г. в резултат на голямо прииждане на реката се разгаря руско-китайски конфликт за остров Дамански (Чженбао). На 19 май 1991 г. след сключване на договор между двете страни островът е предаден на Китай.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Вода России» – Усури
- ↑ а б ((ru)) «Государственном водном реестре» – Усури