Ханка
Тази статия е за езерото в Русия. За чешкия филолог вижте Вацлав Ханка.
Ханка (на руски: о́зеро Ха́нка, на традиционен китайски: 興凱湖, на опростен китайски: 兴凯湖, на пинин: Xīngkǎi Hú) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия (Приморски край) и Китай (провинция Хъйлундзян). С площта си от 4070 км² то е най-голямото езеро в Далечния Изток и 6-о по големина в Русия. Принадлежи към водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море.
| Ханка | |
| Lake Khanka Landsat 72001-09-25.jpg Сателитна снимка на езерото Ханка | |
  Местоположение в Русия Приморски край | |
| Местоположение |  РусияПриморски край  КитайХъйлундзян |
|---|---|
| Координати | |
| Притоци | Илистая, Мелгуновка, Комисаровка |
| Отток | Сунгача→Усури→Амур→Охотско море |
| Дължина | 90 |
| Ширина | 67 |
| Площ | 4070 |
| Воден обем | 18,5 |
| Надм. височина | 68 |
| Водосб. басейн | 18 400 |
| Населени места | Камен-Риболов |
| Ханка в Общомедия | |
Географска характеристика редактиране
Местоположение редактиране
Езерото Ханка е разположено в централната, най-ниска част част на Ханкайската котловина, на територията на Русия (Приморски край, около 75%) и Китай (провинция Хъйлундзян, на 68 m н.в. (при високи води на 70 m н.в.).
В пределите на Ханкайската котловина, представляваща синклинално понижение, водоемите са възникнали при отлагането на алувиалните отлагания в долините на реките през различните етапи на кайнозойската ера. В края на средния плейстоцен древното езеро Ханка е заемало цялата низина покрай река Сунгача, а в съвременния си вид езерото Ханка съществува от 3 хил. години.[1]
Географски параметри редактиране
Площта на водното огледало е 4070 km2, а при високи води 4190 km2, обемът 18,5 km3, дължина от север на юг 90 km, максимална ширина 67 km. То е сравнително плитко, като преобладаващите дълбочини са от 1 до 3 m, средните между 4 и 4,5 m, а максимална дълбочина 6,5 m, разположена в централната част на езерото.[1]
Брегова линия, заливи, полуострови, острови редактиране
Езерото има крушовидна форма с разширена северна част със слабо разчленена брегова линия. Само в най-южната му част, в близост до устието на река Илистая има малки и плитки заливи с ниски и непостоянни пясъчни острови.
Водосборен басейн редактиране
Водосборният басейн на езерото Ханка е 18 400 km2, от които 90% е на територията на Русия, а останалите 10% на китайска територия. Водосборният басейн на езерото е разположен в лесостепната зона, в области с умерен мусонен климат. Климатичните условия в Ханкайската котловина се определят основно от мусонните местните циркулационни процеси. През лятото, при тихо време въздухът над котловината доста се затопля, а през зимата се акумулира студен въздух. На крайбрежието средната януарска температура е около -15 °C, а средната юлска 20 °C. Маскималната температура на водата достига до 21,2 °C. Средното количество на валежите е около 600 – 750 mm, от които 500 mm падат през летния сезон.
Границите на водосборния басейн на езерото Ханка са следните:
- на северозапад, север и изток – водосборните басейни на малки реки, леви притоци на Усури, десен приток на Амур;
- на юг и югозапад – водосборните басейни на река Раздолная (Суйфун) и други по-малки, вливащи се в Японско море.
Притоци редактиране
В езерото Ханка се вливат 24 реки, като най-големи от тях са: Илистая (220 km, 5470 km2, вливаща се в южния ъгъл на езерото); Мелгуновка (166 km, 3510 km2, в югозападната част на езерото); Комисаровка (162 km, 2310 km2, в западната част на езерото).
От най-източната точка на езерото, при селата Новомихайловка в Русия и Лунванмяо в Китай изтича река Сунгача, ляв приток на Усури, от басейна на Амур, като по цялото си протежение по талвега ѝ преминава държавната граница между Русия и Китай.[1]
Хидроложки показатели редактиране
Подхранването на езерото е предимно дъждовно (54%), а останалите 46% от притоците вливащи се в него. Разходите се разпределят: 56% в изпарение и 44% – отток по река Сунгача, със среден годишен разход от 51,1 m2/s. Средногодишният приток на вода в езерото по различни оценки представлява 1,72 – 1,99 km3, а оттока – 1,7 – 1,85 km3. Периодът на водообмен продължава около 10 години, като по този начин езерото Ханка се причислява към слабопроточните езера.[1]
Поради малката си дълбочина температурата на водата в езерото на повърхността и на дъното е почти една и съща – от 1 – 2 °C при вълнение, до 3 °C при спокойни води. През първата десетдневка на август температурата на водата на повърхността се нагрява до 24 °C.
Езерото замръзва през втората половина на месец ноември, а се размразява през април.[1]
На северния (китайски) бряг е разположено езерото Малка Ханка, което е отделено от Ханка с тясна пясъчна коса, изградена от алувиални отлагания с ширина от 100 m до 1 km. Дължината на Малка Ханка е около 37 km, а ширината от 5 до 12 km. Бреговете му са ниски и заблатени, а езерото е много плитко – 1 – 2 m. В миналото двете езера са представлявали един общ водоем, а впоследствие езерото Малка Ханка се е отделило като самостоятелна акватория в резултат от натрупването на алувиални наноси пренасяни от вливащите се в езерото реки. Между двете езера съществува водообмен за сметка на просмукването на вода между тях, а в многоводни години те се съединяват с протоци.[1]
Природозащитен статус редактиране
Един от главните проблеми за състоянието на водата в езерото е замърсяването ѝ с биогенни вещества, основно пестициди, в резултат от интензивното отглеждане на ориз по неговите брегове. Освен замърсяването със селскостопански торове други замърсители на водите са от добива на въглища във водосборния басейн на езерото и замърсяването с тежки метали: мед, цинк, алуминий и кадмий, нефтопродукти и феноли.[1]
Въпреки това биологичното разнообразие в езерото е изключително голямо. В съответствие с Рамсарската конвенция през 1971 г. на езерото и прилежащата територия е даден статут на влажна зона с международно значение. През 1990 г. в руската част е създаден Ханкски резерват. Китайската част на езерото също е превърната в резерват наречен „Синкай-Ху“. През април 1996 г. правителствата на Русия и Китай подписват международен договор за обединяване на резерватите от двете страни в международен резерват Езеро Ханка.
Флора и фауна редактиране
Басейнът на езерото Ханка представлява особен уникален природен комплекс. Ханкската низина, особено в близост до бреговете представлява заблатена местност. Характерно за района е образуването на плаващи растителни съобщества. Те са образувани от различни видове твърда трева и покриват десетки квадратни километра. Езерото се обитава от много видове риба и водни безгръбначни, голяма част от тях са ендемични. По бреговете му гнездят или се установяват за кратък престой по време на миграция много видове птици. Едно от древните имена с което е наричано езерото е „Ханкай Омо“ и в превод означава „Море от птичи пера“. Рибата от езерото още в средните векове е присъствала като деликатес на императорската трапеза. И днес водите му са обитавани от есетровата риба калуга (Huso dauricus) достигаща тегло от 600 kg.
Населени места, стопанско значение редактиране
По бреговете на езерото са разположени около десетина населени места. По-големите от тях на територията на Русия са селата: Турий Рог, Платоно-Александровское, Новокачалинск, Камен-Риболов (районен център) и др. Езерото Ханка е плавателно за плиткогазещи съдове. То е важно звено в системата на местната мелиорация, поради това че в района се отглежда много ориз. Използването на водите му за напояване на оризовите полета в маловодни години и при ниски водни нива усложняват екологичната обстановка в езерото, като рязко се снижава (от 5 до 10 пъти) числеността на гнездящите птици по бреговете му.[1]
История редактиране
През 1859 г. в този район работи смесената руско-китайска погранична комисия по демаркацията на границата между двете държави възглавявана от руския топограф подполковник Константин Будогоски, а участникът нея военния топограф Арсений Усолцев извършва първото топографско заснемане на езерото и изчертаване на първата му карта. През 1865 – 67 г. друг руски топограф Алексей Будишчев извършва детайлно геодезическо заснемане и картиране на бреговете на езерото. През 1867 г. в района на езерото пребивава известният по-късно със своите централноазиатски експедиции руски географ Николай Пржевалски, който първите физикогеографски изследвания на езерото и неговия водосборен басейн. През 1902 г. руският географ Владимир Арсениев извършва комплексни топографски, географски и военно-статистически изследвания в района на езерото Ханка. Той установява, че при китайската Ляоска династия езерото Ханка се е наричало Бейцин хай, а сега Ханка, Хинкай и Синкай-ху, което значи „Езеро на процъфтяването и благоденствието“. Възможно е, названието на езерото да произлиза от думата „ханхай“, което значи на китайски „падина“. През седемдесетте години тук е сниман художествения филм „Дерсу Узала“ на японския кинорежисьор Акира Куросава.
Топографски карти редактиране
- Лист от карта L-53-XIX. Мащаб: 1 : 200 000. Указать дату выпуска/состояния местности.
- Лист от карта L-52-XXX Ильинка. Мащаб: 1 : 200 000. Състояние на местността към 1977-1986 год. Издание 1990 г.
- Лист от карта L-53-XXV Камень-Рыболов. Мащаб: 1 : 200 000. Състояние на местността към 1976-1986 год. Издание 1990 г.
- Лист от карта L-53-XXXI Спасск-Дальний. Мащаб: 1 : 200 000. Състояние на местността към 1987 год. Издание 1990 г.