Североафрикански скокливец

вид бозайник
(пренасочване от Elephantulus rozeti)

Североафрикански скокливец (Elephantulus rozeti) е вид слонска земеровка и единствен представител на семейството разпространен северно от Сахара.

Североафрикански скокливец
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Слонски земеровки (Macroscelidea)
семейство:Слонски земеровки (Macroscelididae)
род:Elephantulus
вид:Североафрикански скокливец (E. rozeti)
Научно наименование
Duvernoy, 1833
Разпространение
Североафрикански скокливец в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитания

редактиране

Североафриканските скокливци са разпространени в северозападния ъгъл на Африка от северната част на Западна Сахара през Мароко, Алжир, Тунис до Либия. Обитават полупустнни савани, тревисти местности и места обрасли с храсталаци и средиземноморски гористи местности. Среща се от морското ниво до 2750 m надморско височина във Висок Атлас.

Описание

редактиране

Североафриканските слонски земеровки са с размери на тялото като на гризачи и много наподобяват на тях на външен вид. Имат малко тяло с размери от 11 до 12,5 cm, големи уши и дълги опашки достигащи до 13 - 16 cm. Тежат около 50 грама. Средната телесна температура е 33,6 °C. Козината по гърба варира от жълтеникавокафяв до светло песъчливо-розов цвят. Във вентралната част е бяла. Муцунката им завършва напред с късо и гъвкаво хоботче, на върха на което се отварят ноздрите. Притежават и дължи чувствителни мустачки. Задните крачета са по-дълги от предните като тибията и фибулата са дълги и съединени. Удължени са и метатарзалните кости. По този начин са пригодени за бърз начин на придвижване с подскоци. Членовете на този вид имат добре развити жлези под опашката, които използват за да маркират територия.[2]

Поведение

редактиране

Североафриканските скокливци са самотни животни, които образуват моногамни двойки. Образуват сложни системи от пътеки, по които преминават и могат да им послужат като място за бягство при опасност. Почти не затварят очите си, когато спят или почиват, а в случаите на намаляване на околната температура могат да изпаднат във вцепенение, при което рязко понижават телесната си температура. Консумират основно насекоми, които откриват благодарение на чувствителното си хоботче. В плен се хранят и с плодове и зеленчуци.

Размножаване

редактиране

Малките бозайници са сезонно циклични и се чифтосват от януари до август. Бременността трае около 75 дни като раждат 1 до 4 малки, обикновено 2. В северозападно Мароко обикновено малките са по три и повече. В районите с по-мек климат ражданията започват през март, а при по-висока надморска височина от април. Малките се раждат с отворени очи и покрити с козина. След около седмица преминават и на твърда храна характерна за възрастните, а след още една излизат извън гнездото си заедно с възрастните. В нормални условия живеят около година и половина, а в плен до четири.

Неприятели

редактиране

Северноамериканските скокливци имат добри възможности да се прикриват в средата, която обитават, но въпреки това стават плячка на змии, хищни птици, лисици и представители на семейство Порови.

Източници

редактиране
  1. Elephantulus rozeti (Duvernoy, 1833). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Североафрикански скокливец в ADW
 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.