Розов скорец

	Розов скорец
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:	Eotetrapodiformes
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
отдел:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Скорецови (Sturnidae)
род:	Pastor
вид:	Розов скорец (P. roseus)
	Научно наименование
	Pastor Pastor roseus (Linnaeus, 1758)
	Синоними
	Sturnus roseus (Linnaeus, 1758);
	Розов скорец в Общомедия
	[ редактиране ]

Розовият скорец (Pastor roseus ) е пойна птица от семейство Скорецови. Среща се и в България.

Физически характеристики

Дължината на тялото на розовия скорец е 19 – 22 см. На цвят той е розов, с черни глава, крила и опашка. При женската цветовете са по-малко ярки.

Разпространение

Розовият скорец е разпространен в Средиземноморието, Югоизточна Европа, Предна и Средна Азия. През зимата достига до Индия.

Начин на живот и хранене

Sturnus roseus

Живее в многобройни колонии, достигащи хиляди, а в миналото – и стотици хиляди птици. Предпочита да гнезди сред скалисти сипеи. Тъй като основната храна на розовия скорец са различни видове прелетни скакалци. Местообитанията му често се сменят в зависимост от популацията на скакалците. Ценна за селското стопанство черта, на този вид е, че дори и в случаите, когато птиците са се нахранили, те продължават да убиват скакалците, оставяйки ги неизядени, но често нападат лозета.^[3]

Размножаване

И двамата родители мътят около 4 – 6 яйца със син цвят. Заедно хранят малките, които започват да летят на 24 дни. ^[3]

Източници

↑ Pastor roseus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Розов скорец. Посетен на 10 март 2012
↑ ^а ^б Ковшарь, А. Ф. Певчие птицы, Алма-Ата, 1983, с. 148 – 150.

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Pastor roseus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Розов скорец. Посетен на 10 март 2012

[Ковшарь-3] а ^б Ковшарь, А. Ф. Певчие птицы, Алма-Ата, 1983, с. 148 – 150.

[1]

[2]

[3]